Определение № 12678 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. К., гр. Перник, [адрес], срещу Разпореждане № 37756 от 14.11.2025 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 11759/2025 г. С обжалваното разпореждане съдът отхвърля жалбата на г-н К. К. срещу действия на административен орган от отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), изразяващи се в неправомерно изземване на 2 бр. регистрационни табели [номер] и Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, част I [номер], издадено на 10.01.2019 г. за лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рама № JDAJ210G001065503 (СРМПС). Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Счита за неправилен изводът на съда, че иззетите 2 бр. регистрационни табели и СРМПС не представляват незаконосъобразни фактически действия, а всъщност са действия по изземването и задържането на веществени доказателства по смисъла на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обосновава, че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) всъщност е съставен в нарушение на чл. 140, ал.1, предл. 1 вр. чл. 143, ал.15 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като иззетите 2 бр. регистрационни табели и СРМПС нямат пряка връзка с конкретното нарушение - управление на моторно превозно средство след служебното прекратяване на регистрацията му, поради което няма как да способстват установяването на нарушението. Подробно обосновава, че иззетите 2 бр. регистрационни табели и СРМПС не са иззети и в производство по чл. 171 и 172 ЗДвП, тъй като на водача е връчена само заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която се отнася до временното отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, поради което няма друга възможност да се защити освен по реда на чл. 250 АПК. Иска съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да се разпореди да му бъдат върнати неправомерно иззетите 2 бр. регистрационни табели и СРМПС. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: на 28.10.2025 г. около 12:14ч срещу П. К., като водач на лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рег. [номер], е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за това че управлява автомобила в гр. София по ул. проф. Николай Державин № 20 с посока от бул. Цар Борис трети към ул. Явор, като последният е със служебно прекратена регистрация във вр. чл. 143, ал.15 ЗДвП считано от 03.06.2025 г. (непререгистриран в срок) и водачът е уведомен за започване на производство по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Съдът установява, още че с посочения АУАН са иззети като доказателство свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, 2 бр. регистрационни табели и СРМПС на автомобила. Установява също, че описаният в АУАН автомобил е бил обект на договор за покупко-продажба от 01.04.2025 г., с който жалбоподателят се легитимира като последен собственик на моторното превозно средство. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че жалбата на К. К. е неоснователна, тъй като 2-та бр. регистрационни табели и СРМПС са иззети в рамките на административнонаказателно производство по ЗАНН, а съгласно чл. 41 от същия закон, актосъставителят може да изземе веществени доказателства, свързани с установяването на нарушението, съответно не е налице хипотезата на чл. 250 АПК, поради което отхвърля жалбата срещу неоснователни фактически действия свързани с изземването на 2 бр. регистрационни табели и СРМПС. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Първоначалната жалба е с посочено правно основание чл. 250 АПК и от твърденията на жалбоподателя, че 2 бр. регистрационни табели и СРМПС са иззети незаконосъобразно извън всякакво надлежно проведено производство по установяване на административно нарушение или такова по прилагането на принудителна административна мярка, това се потвърждава. Чл. 250 АПК е средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение определя, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. За да е допустимо искането по чл. 250 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. В случая твърдяното от частния жалбоподател незаконосъобразно фактическо действие е противозаконно изземване и задържане на 2 бр. регистрационни табели и СРМПС за лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рама № JDAJ210G001065503, негова собственост, съгласно представения договор за покупко-продажба. Това твърдяно фактическо действие е налично към датата на подаване на жалбата, тъй като няма данни и доказателства документите не са върнати на частния жалбоподател, поради което правилно съдът преценява жалбата за допустима и я разглежда по същество. За да бъде основателна жалба по чл. 250 е необходимо твърдяното фактическо действие да се извършва (към момента на подаване на жалбата) от сочения административен орган или длъжностно лице и да не се основава на закон или на административен акт. Правилно първоинстанционният съд установява, че в случая изземването на сочените от жалбоподателя за 2 бр. регистрационни табели и СРМПС за лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рама № JDAJ210G001065503 е осъществено в рамките за започнало административнонаказателно производство по установяване на административно нарушение по ЗДвП, за което е съставен АУАН. Съдът правилно, съгласно изричното отбелязване в АУАН, сочи че 2-та бр. регистрационни табели и СРМПС са иззети от актосъставителя на основание чл. 41 ЗАНН като веществени доказателства. Видно от обстоятелствената част на частната жалба това се признава от частния жалбоподател, но същият развива доводи, че действията на изземването на тези доказателства не способства за установяване на соченото в АУАН нарушение. Посоченото обаче е довод, който е относим към оспорването на процесуалните действия на актосъставителя при установяване на административното нарушение и съставянето на АУАН, които се преценяват от санкциониращия орган при направено възражение по чл. 44 ЗАНН или при оспорването на актове по чл. 58д ЗАНН по реда на чл. 59 от същия закон. След като 2-та бр. регистрационни табели и СРМПС за лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рама № JDAJ210G001065503 са иззети като веществени доказателства в рамките на производство по ЗАНН, правилно съдът заключава, че не са налице неоснователно фактически действия на административен орган по смисъла на чл. 250 АПК. Актосъставителят е действал в рамките на даденото му по закон правомощие - чл. 41 ЗАНН, да изземва веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението. Извършеното процесуално действие е удостоверено с отбелязване в съставения АУАН, дали иззетите доказателства установяват конкретното нарушение не може да бъде преценявано в настоящото производство тъй като е от компетентността на съда, който ще се произнесе по реда на чл. 59 ЗАНН. Проверката по реда на чл. 250 АПК се ограничава само до установяването дали соченото от искателя действие се основава или не на закон или административен акт. В случая е установено правилно, че действието по изземване на 2 -та бр. регистрационни табели и СРМПС за лек автомобил марка „Дайхатсу териос“ с рама № JDAJ210G001065503 се основава на чл. 41 ЗАНН, което прави жалбата неоснователна. Като е достига до същия извод, първоинстанционният съд постановява правилно разпореждане, което съответства на материалния закон и доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила.