Определение № 33 от 26.02.2018 г. на ВКС по д. № 435/2018 г.

Производството е по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Е. С. Б. чрез пълномощника адв. Г. за спиране на изпълнението на основание чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК на влязло в сила решение по гр.д. № 2606/2012г. на Софийски градски съд във връзка с подадена молба за отмяна на посоченото решение. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 304 ГПК. Молителката е съпруга на ответника по иска С. С. Б., а недвижимият имот, предмет на спора, е придобит по време на брака им. Молбата е подадена направо във Върховния касационен съд. Към нея са приложени доказателства - постановените решения по спора, молбата за отмяна, внесената по нея държавна такса, данъчна оценка на имота към 2012г. когато е заведено делото, както и покана за доброволно изпълнение до С. Б., от която е видно, че е насрочен въвод във владение на 06.02.2018г. С разпореждане № 22 от 01.02.2018г. е изискано делото от Софийски градски съд и едновременно с това, с цел бързина предвид предстоящото изпълнение, е определен размера на дължимото за спирането обезпечение, на базата на представените с молбата за отмяна данни, а именно сумата 908 111 лв., представляваща данъчната оценка на спорната площ от 1067кв.м. към момента на завеждане на делото /виж Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК/. Пълномощникът на молителката е уведомен за задължението за внасяне на обезпечение на 07.02.2018г. До момента липсват данни същото да е внесено. При тези данни молбата за спиране следва да се остави без уважение. Воден от горното съдът