Определение № 3993 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Б. Т. Л. и В. И. И. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3208/15.06.2026 г. с присъждане на разноски за производството пред ВКС. Молителите поддържат, че при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането им за присъждане на разноски в размер, съответно на 1200 евро и 960 евро - заплатени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство пред ВКС (изготвяне на отговор на касационна жалба). Постъпила е молба и от Д. Ц. Т. за допълване на постановеното определение № 3208/15.06.2026 г. с присъждане на разноски за производството пред ВКС в размер на 500 евро - заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС (изготвяне на отговор на касационна жалба). Молителите желаят определението по чл. 288 ГПК да бъде допълнено с присъждане на разноски в посочените размери. Ответната страна по молбите – В. С. В., чрез адв.К. Т., е подала писмен отговор, в който изразява становище, че същите са неоснователни. Поддържа се и възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Молбите за допълване на определение № 3208/15.06.2026 г. по гр. д. № 1325/2026 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските, са подадени в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, исканията за разноски за адвокатски възнаграждения за осъществената защита пред ВКС са основателни, но не в претендираните размери. С определение № 3208/15.06.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 971/11.07.2025 г., постановено по възз.гр.д. № 2481/2024 г. на Апелативен съд – София. В определението липсва произнасяне по своевременно направеното искане на ответниците по касация- Б. Л., В. И. и Д. Т. за присъждане на разноските за адвокатски възнаграждения в размер, съответно на - 1 200 евро, 960 евро и 500 евро, чието плащане е удостоверено с представените към отговорите на касационната жалба договори за правна защита и съдействие и фактури. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците Д. Т., Б. Л. и В. И. имат право да им се присъдят разноски за адвокатска защита в касационното производство. Възражението на В. В. по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения е основателно. Делото във ВКС срещу Б. Л., В. И. и Д. Т. е приключило с постановяване на определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съобразявайки това обстоятелство, действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, която в случая се определя от предмета на делото, изложените в касационната жалба оплаквания и осъществената защита, както и че извършените от пълномощниците на ответниците – адв.В. М. и адв. Б. В., процесуални действия се свеждат до изготвяне на писмени отговори по жалбата, без участие в съдебни заседания, съдът намира, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определи на сумата от по 150 евро. Присъждане на разноски за адвокатска защита над този размер в случая е неоправдан, както с оглед вида на защитавания интерес и действителната фактическа и правна сложност на делото в производството по чл. 288 ГПК, но и ще е несправедлив спрямо касаторката – на същата е предоставена безплатна правна помощ и тя е освободена от заплащане на такси и разноски, поради липса на средства за внасянето им. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение