Определение № 556 от 05.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 1087/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 13690 от 03.11.2023 г., постановено по НАХД № 1194/2023 г. по описа на районен съд – София, производство по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане от районен съд – Перник. С разпореждане № 2603 от 22.11.2023 г. съдията – докладчик по НАХД № 1914/2023 г. при районен съд – Перник е намерил, че делото след като съдията-докладчик по НАХД № 1194/2023 г. по описа на Софийски районен съд е приел делото за разглеждане и е счел, че са изпълнени основанията на чл. 59 ЗАНН, провел е съдебно следствие и е обявил делото за решаване, той не е имал основание да пререши въпроса за подсъдността непосредствено преди постановяване на решение по казуса, особено след като никоя от страните не е направила възражение за нарушаване на правилото за подсъдността. Наред с това е посочил, че по делото не е категорично установено, че км 15 на автомагистрала Струма в посока гр. Перник попада в съдебния район на районен съд – Перник. Затова е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд, т. к. е счел, че компетентен да реши делото е Софийският районен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че районен съд – Перник е компетентен да разгледа и реши делото, т. к. нито ЗАНН, нито НПК предвиждат преклудиране на възможността за преценка на подсъдността на делото в зависимост от срок и достигнат етап от разглеждането на делото. Освен това смята, че нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление и след направена справка в Google maps, е извършено на място, попадащо в територията на съдебния район на районен съд – Перник, поради което предлага делото да се изпрати за разглеждане и решаване от районен съд - Перник. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – София било образувано НАХД № 1194/2023 г., което било прекратено, след като в срока за произнасяне, след разглеждането му в открито съдебно заседание и обявено за решаване, съдията – докладчик счел, че компетентен да се произнесе по спора е районен съд – Перник, защото нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление, било извършено в района на действие на районен съд – Перник. Според съдията – докладчик от районен съд – Перник съдията-докладчик от Софийски районен съд е приел делото за разглеждане, провел е съдебно следствие и е обявил делото за решаване, като е намерил, че не е имал основание да пререши въпроса за подсъдността непосредствено преди постановяване на решение по казуса, особено след като никоя от страните не е направила възражение за нарушаване на правилото за подсъдността. Наред с това е посочил, че по делото не е категорично установено, че км 15 на автомагистрала Струма в посока гр. Перник попада в съдебния район на районен съд – Перник, т. к. не е приложено съответно доказателство за това. По тези причини е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Поначало проверката на съда за спазване на подсъдността следва да се направи в момента, в който съдията-докладчик решава дали да насрочи делото в открито съдебно заседание или да го изпрати на съответния родово и местно компетентен съд. В случая, стадият „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ не само е бил отминал и съдията-докладчик е счел, че делото му е родово и местно подсъдно, провел е открито съдебно заседание, в което е разпитал актосъставителя и друг свидетел по делото, и никоя от страните не е направила възражение за неспазена местна подсъдност, но е обявил същото за решаване. Независимо, че НПК и ЗАНН не предвиждат краен срок или достигнат етап от разглеждането на делото, които да преклудират правото на съда да пререши въпроса за подсъдността, само неспазването на родовата подсъдност представлява съществено процесуално нарушение и може да обоснове прекратяване на производството и изпращане на делото на съответния родово компетентен съд. Неспазването на местната подсъдност не е такова по своя характер, поради което след като делото е било разгледано и обявено за решаване от районен съд – София, той следва да постанови и решение по него. Поради това, делото следва да се изпрати на Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът