Определение № 5297 от 19.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 861/23.05.2024 година, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД [населено място], против решение № 545/22.04.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2365/2023 година. Ответницата по касационната жалба Б. П. Р.-М. е подала отговор с вх. № 23 366/05.10.2024 година, с който освен, че е изразила становище по допустимостта и основателността на касационната жалба, е направила искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, по въпросите за това следва ли разпоредбата на чл. 13, § 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/73/ЕИО на Съвета, разглеждана в светлината на принципа на ефективност на правото на ЕК и във връзка с чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, да се тълкува като недопускаща национална правна уредба като тази по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно която при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, когато не се отчита реалното енергийно потребление в обекта, както и дали се касае за потребление на битов или промишлен ток, мястото, където се намира обектът на енергийното потребление, какво е обичайното количество електрическа енергия, потребявано в обекта в по-ранни, съответно по-късни периоди, спрямо периода на корекцията, дали за неправомерното присъединяване е отговорен собственикът (ползвателя) на обекта или не, както и дали собственикът (ползвателят) е потребител по смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 година, относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С подаденото от него на 15.08.2025 година становище с вх. № 15 315/18.08.2025 година касаторът „Електроразпределение Юг“ ЕАД [населено място] твърди, че искането е неоснователно и като такова трябва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията изложени от Б. П. Р.-М. в подадения от нея отговор на касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД [населено място], както и изразеното от дружеството становище, във връзка с обстоятелствата по делото намира, че така направеното искане за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и като такова трябва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 2, § 1 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 година, относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета потребител означава всяко физическо лице, което като страна по договори, попадащи в приложното поле на директивата, действа извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия. Това определение е възприето и във вътрешното законодателство на Република България, като съгласно § 13, т. 1 от ДРЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същевременно съгласно § 1, т. 41б, б. „а“ от ДРЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, а съгласно § 1, т. 27г от ДРЗЕ краен клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, като по съгласно § 1, т. 2а от ДРЗЕ ако този клиент купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди той се счита за битов такъв. От това следва, че ако закупената енергия се използва от физическото лице за дейности извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, то има качеството на потребител, което е изрично признато както от закона, така и от съдебната практика. Това му качество се запазва и отчита и в случаите, когато е налице спор за незаконно ползвана енергия. Това налага извода, че посочения по-горе въпрос за това дали собственикът (ползвателят) е потребител по смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 година е разрешен във вътрешното законодателство на Република България в съответствие в посочената норма от правото на ЕС, поради което и не се налага отправянето на преюдициално запитване за изясняването му. Наред с горното разпоредбата на чл. 13, § 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/73/ЕИО на Съвета е предвиждала, че държавите-членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. Самата Директива е отменена с чл. 27, § 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, считано от 05.06.2014 година, като действието на част от приложенията й е запазено и те са отменени окончателно, считано от 01.01.2017 година. Позоваванията на текстове от отменената Директива се счита за позоваване на съответните текстове на новата Директива съгласно приложение ХV от същата. В последното е посочено, че на чл. 13, § 2 от отменената директива съответства чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност и т. 1.1 от приложение VІІ към нея. В § 1, ал. 1 от посочения текст е посочено, че когато крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочени в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО, държавите членки правят необходимото до 31.12.2014 година информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребления, съответствие с приложение VІІ, т. 1.1, за всички сектори, обхванати от директивата, включително електроразпределителните предприятия, операторите на разпределителните системи и предприятията за продажба на енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически оправдано. В § 1, ал. 2 е посочено, че това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те предават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик. Единствено когато крайният клиент не предаде показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на прогнозно потребление или на фиксирана стойност. След изменението й с чл. 1 от Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност ал. 1 на § 1 от чл. 10 от последната предвижда, че в случаите, при които крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочени в директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО, държавите членки гарантират до 31 декември 2014 година, че информацията за фактурирането е надеждна, точна и се основава на реалното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, по отношение на консумацията на електроенергия и природен газ, когато това е технически възможно и икономически оправдано. Налице е и последващо изменение на този текст извършено с чл. 70 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, с което той е придобил следната редакция: в случаите, при които крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочен в Директива 2009/73/ЕО, държавите членки трябва да направят необходимото, така че до 31 декември 2014 година информацията за фактурирането относно потреблението на природен газ да стане надеждна, точна и да се основава на действителното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, когато това е технически възможно и икономически оправдано. Същевременно ал. 2 на същия § 1 е формулирана в смисъл, че измервателните уреди, инсталирани в съответствие с Директива 2009/73/ЕО, предоставят точна информация за фактурирането, основана на реалното потребление. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат възможност за лесен достъп до допълнителна информация относно предходно потребление, която позволява подробни самостоятелни проверки. Съгласно чл. 73 директивата е влязла в сила на 04.07.2019 година, поради което от тази дата текстът на чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС е с посоченото съдържание, поради което и не се отнася до електроенергията. Без значение е обстоятелството, че чл. 70 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година е отменен с Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955, тъй като с него е отменена Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година. Правила за отчитането и фактурирането на електроенергията се съдържат в Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година-чл. 18 и приложение І към нея. Липсват изрични правила относно отчитането и фактурирането на потребената електроенергия при неизправен измервателен уред или в случаите, когато енергията е отчетена неправилно поради намеса в уреда или схемата на свързване. От решение на СЕС (седми състав) от 27.04.2023 година по дело С-677/21 и решение на СЕС (девети състав) от 05.06.2025 година по дело С-310/24 следва извода, че и в тези случаи е налице доставка на електроенергия като крайния потребител дължи стойността й на доставчика, като последната може да бъде определена въз основа на прогнозна цена или по друг начин. Начина на определяне на цената трябва да бъде такъв, че да отчита максимално реалното потребление за съответния обект, като проверката за това се извършва от националния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение