Определение № 363 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 41/2011 г.

С определение №73 от 26.01.2011 г. на основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е допуснато касационно обжалване на определение №431 от 20.10.2010 г. по ч.гр.д.№849/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение №603 от 08.07.2010 год. по гр.д.№260/2010 год. на Самоковския районен съд, ІІІ състав, с което е прекратено производството по иска на настоящия частен жалбоподател А. Н. П. с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. срещу ЗК”У.” [населено място]. С обжалваното определение е прието, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на прекия иск срещу застрахователя, след като ищецът се е възползвал от правото си на деликтно обезщетение с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач за настъпилото ПТП-А. Г. и с правно основание чл.49 ЗЗД срещу работодателя му-„Е. Обжалваното въззивно определение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси: 1.”Представлява ли процесуална пречка за предявяване на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ, отм. срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, успешното провеждане на иска с правно основание чл.45 ЗЗД срещу причинителя на вредата в наказателния процес и снабдяването на пострадалия с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила присъда или решение по предявения граждански иск” и 2.„Обусловена ли е допустимостта, р.п. основателността на иска срещу застрахователя от изплащането на обезщетението от осъдения по иска с правно основание чл.45 ЗЗД делинквент”. На основание чл.292 ГПК производството по делото е спряно до постановяване на ТР на ОСТК по т.д.№1/2010 г. на ВКС-ТК. Частната касационна жалба е основателна. Поставените в частната касационна жалба правни въпроси за допустимостта на иска с правно основание чл.407, ал.1, ТЗ, отм. срещу застрахователя при уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу делинквента са разрешени с ТР№2 от 06.06.2012 г на ОСТК, постановено по т.д.№1/2010 г. на ВК, ТК. Съгласно него „При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1,ТЗ, отм. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Със същото тълкувателно решение е даден отговор и на втория поставен от жалбоподателя въпрос за значението на плащането на присъдената сума на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта, р.п. за основателността на прекия иск срещу застрахователя. С него е прието, че „Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ, отм., а евентуално само за неговата основателност”. Направените изводи от Софийския окръжен съд за недопустимостта на предявения от частния жалбоподател А. Н. П. иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. са в противоречие с това тълкувателно решение, поради което обжалваното определение на Софийския окръжен съд ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Самоковския районен съд за произнасяне по основателността на предявения иск. В полза на частния жалбоподател разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд