Определение № 69 от 04.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 406/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Ф. М. В. за отмяна на решението от 18.18.1999г. по гр.д. №957/93г. на СРС, 43 с-в, оставено в сила с решение от 06.11.2000г. по гр.д. №459/2000г. на СГС, ІІ-в ГО, потвърдено с решение №1540 от 09.10.2002г. по гр.д. №992/2001г. на ВКС, ІV ГО. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК – вследствие нарушаване на процесуалните правила, молителят бил лишен от възможност да участва в делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 18.08.1999г. по гр.д. №957/93г. на СРС, 43 с-в, с което е бил уважен иск по чл.7 от ЗВСОНИ, предявен срещу сестрата на молителя Ф. М. – Б. М. И.. П. е бил за нищожен поради нарушаване на текстове от НПЖДЖФ договорът от 01.11.1968г., с който бащата на Б. и Ф. М. – М. И. В. е закупил от държавата 66,3% ид.части от апартамент в гр. С., ул.”О” №43, вх. А, ет.1. Настоящият състав приема, че влязлото в сила решение по никакъв начин не обвързва молителя и затова той няма правен интерес да иска отмяната му. Той не е бил страна в производството по делото и затова постановеното решение не го обвързва със сила на пресъдено нещо, съгласно чл.221, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.298, ал.1 от ГПК. Решението няма сила по отношение на него и в качеството му на трето лице, тъй като той не е бил задължителен другар на ответника и затова не може да иска отмяна на основание чл.304 от ГПК. Това е така, тъй като процесният имот, който бащата М. И. В. е закупил от държавата, е бил прехвърлен впоследствие от него само на дъщеря му Б. М. И. още през 1977г., с предварителен договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с влязло в сила решение от 06.04.1977г. по гр.д. №3362/77г. на СРС /приложен в първоинстанционното производство/. М. Ф. М. не е придобивал собственост върху този имот, не е бил задължителен другар на сестра си Б. М. във воденото срещу нея дело по чл.7 от ЗВСОНИ, постановеното решение по този иск по никакъв начин не го обвързва и той няма правен интерес да иска отмяната му по реда на чл.304 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,