Решение № 247 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2012 г.

Решение № 247 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [община] срещу въззивно решение № 280/16.07.2012 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр. д. № 247/2012 г. Касаторът излага доводи за противоречие с материалния закон. Насрещната страна С. Ш. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата e неоснователна. Касационното обжалване е допуснато за тълкуване на чл. 15, ал. 3 от ЗОБ /в редакцията към ДВ, бр. 107 от 2003 г./ по въпроса дали приемането на бюджета на общината за съответната година е основание за изискуемост на вземането за плащане на възнаграждение на председателя на общинския съвет. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: По силата на чл. 15, ал. 3 от ЗОБ /в редакцията й към ДВ, бр. 107 от 2003 г./, след изтичането на срока за приемане на общинския бюджет до приемането на нов, се спира възнаграждението на председателя на общинския съвет и на общинските съветници. Касае се за отлагателно условие, предвидено по законодателен ред, което, обаче не унищожава, нито погасява вземането за заплащане на възнаграждение. Пречката отпада с приемане на бюджета за съответната година, а ако това не е изрично сторено, с приемане на бюджета за следващата календарна година. Решението на въззивния съд е съобразено с така даденото тълкуване. Предявен е иск по чл. 128 КТ и той е частично уважен от въззивната инстанция. Съдът установил, че С. Д. е бил председател на Общински съвет Р. през исковия период от време, участвал е в проведените заседания на общинския съвет, както и в работата на комисията, в която е бил член. Не е получил трудово възнаграждение. Съдът установил още, че бюджета на общината е приет за 2011 г., но не и за 2009 и 2010 г. Правилно е прието е, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОБ /в редакцията й към ДВ, бр. 107 от 2003 г./ е било налице спиране на изплащане на възнаграждението, дължимо за 2009 и 2010 г. С приемането на следващия бюджет - за 2011 г. дължимото за предходните две години трудово възнаграждение е станало ликвидно и изискуемо. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение