Решение № 8592 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. З. чрез адв. Ч.-Николова срещу решение № 33581/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3920/2025 г. на Административен съд –София-град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Претендирани са разноски. Ответникът по касация – министърът на правосъдието чрез процесуален представител юрк. Христов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд- София-град отхвърля жалбата на Н. Г. З. против Заповед № ЧР-03-27/24.03.2025г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служителят временно е отстранен от длъжност-служител по сигурността на информацията в Министерство на правосъдието с ранг І старши, считано от 25.03.2025г. до приключване на дисциплинарното производство срещу държавния служител. За да постанови този резултат административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. При постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на административната процедура, правилно е приложен материалния закон при спазване на неговата цел. Съдът посочва, че в акта се съдържат конкретни съображения, които да мотивират избора на административния орган за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл – "временно отстраняване от длъжност". Според него мотивите се съдържат в доклад № 91-00-108/20.03.2025г., изготвен от главния секретар на министерството, към който има нарочно препращане в оспорената заповед. С оглед целта на отстраняването от длъжност на служителя по сигурността на информацията съдът приема, че с прилагането на мярката за административна принуда се цели предотвратяване на действия от страна на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарно производство. В заключение посочва, че правото на дисциплинарно-наказващия орган да отстрани временно от работа служител е в неговата оперативна самостоятелност и целесъобразността на решението му не подлежи на съдебен контрол. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на Заповед № ЧР-03-27/24.03.2025г. на министъра на правосъдието е разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Употребата на израза "може", в случая сочи за компетентност в условията на оперативна самостоятелност, като административният орган има свободата какво решение да избере - да отстрани или да не отстрани от длъжност служителя при наличие на посочените в закона хипотези. Всяко от тези решения е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Законът определя граници на оперативната самостоятелност, така наречената рамка на закона, които обезпечават избирането на най-целесъобразното за случая от възможните разрешения. Това обаче не означава, че съществува възможност за свободен избор за административния орган да реши да отстрани или да не отстрани служителя от длъжност. "Свободна оперативна самостоятелност" като понятие в нашето право няма, тъй като не гарантира осъществяване на административната дейност в рамката на закона, при спазване целта на закона и еднакво прилагане на правната норма спрямо всички, независимо от лицата и особеностите на конкретния случай. Затова в чл. 169 АПК законодателят посочва, че административен акт, издаден при оперативна самостоятелност подлежи на контрол от съда дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазено ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Временното отстраняване от длъжност по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 2 е обусловено от наличието на образувано дисциплинарно производство срещу съответния служител и мярката е временна до приключване на дисциплинарното производство. Следователно, за да се упражни правомощието по посочения законов текст, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. Не е спорно, че срещу Н. Г. З. е образувано дисциплинарно дело със заповед № ЧР-03-26/24.03.2025г. на изпълняващ функциите председател на Дисциплинарния съвет на министерството, без изложени конкретни нарушения на служебната дисциплина от страна на служителя за които е образувано производство и съответните им правни основания. Правомощието по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДсл се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, което предполага излагане и доказване на факти, обуславящи необходимостта от предприетата мярка, които да бъдат проверени при съдебно обжалване относно спазване на принципа на чл. 6 от АПК. В оспорената пред АССГ заповед като мотив е посочено, че се издава "с цел предотвратяване възможността служителят да повлияе по един или друг начин при реализиране на дисциплинарната му отговорност", а от събраните доказателства и по-конкретно Доклад № 91-00-108/20.03.2025г., изготвен от главния секретар на министерството, който съдържа предложение за образуване на дисциплинарно производство и към мотивите на който оспореният акт препраща, се установява че към 24.03.2025г. –датата на издаване на заповедта на министъра на правосъдието, процеса на събиране на доказателства е приключен. При това положение служебното положение не е в състояние да повлияе върху хода на дисциплинарното производство, такива съображения не са изложени и в доклада, противно на приетото от решаващия съд. Освен бланкетното посочване в заповедта, че служителят може по един или друг начин да повлияе на обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, не са изложени ясни и подробни мотиви в тази връзка и не е оценена възможността служителят действително да повлияе или да попречи съобразно заеманата длъжност на развитието на воденото срещу него дисциплинарно производство. Ето защо, като приема оспорената заповед на министъра на правосъдието за законосъобразна, първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорването на Н. Г. З. бъде уважено и заповед № ЧР-03-27 от 24.03.2025г. на министъра на правосъдието бъде отменена. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски в размер на 750 евро-възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение