Определение № 5204 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. Т. М. срещу Определение №13480 от 17.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №3985/2025 г. С определението е отхвърлено искането на Г. Т. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1204-000265 от 27.03.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. „л“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от един месец. Частният жалбоподател - Г. Т. М., сочи, че определението е неправилно. Счита, че административният съд неправилно е приел, че жалбоподателят не е обосновал и доказал наличието на „значителна или трудно поправима вреда“ вследствие на предварителното изпълнение на ПАМ. Този извод е резултат от формално и стеснително тълкуване на закона. Приетото от съда, че доводите за незаконосъобразност на ПАМ касаят единствено спора по същество и са ирелевантни за преценката по чл. 166, ал. 2 АПК е неправилно и противоречи на принципа на правовата държава. В жалбата са изложени множество явни и съществени пороци на ПАМ, които съдът е следвало да вземе предвид при преценката си по чл. 166, ал. 2 АПК. Излага доводите си за незаконосъобразност на ПАМ. Счита, че вредата от прилагането на ПАМ се състои в неправомерното, макар и временно, засягане на основни негови права - правото му на собственост и правото на свободно придвижване, които евентуалната последваща отмяна на ПАМ не би могла да компенсира. Сочи, че в определението липсват аргументи по отношение принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК. Прилагайки формален подход, съдът е приел, че щом жалбоподателят не е описал други специфични вреди (финансови, трудови), то вреда липсва. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от един месец. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че в процесния случай от страна на оспорващия не е посочено какви значителни или трудно поправими вреди ще настъпят за него от допуснатото предварително изпълнение на приложената ПАМ, както и липсват представени по делото за това доказателства. Посочил е, че развитите в жалбата доводи са свързани с преценката за законосъобразност на издадената заповед, която съдът ще осъществи с акта си по същество. Определението е правилно. Заповед № 24-1204-000265 от 27.03.2025 г. на младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на М. до АССГ не са налице твърдения за каквито и да било вреди, които предварителното изпълнение на заповедта може да му причини. В частната жалба е посочено, че предварителното изпълнение засяга правото му на собственост и правото на свободно придвижване. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на М. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Те касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение