Определение № 113 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 191 от 09.01.2014 г. от Н. М. М., подадено чрез адвокат П. Т. с искане за допълване на определение № 323 от 21.12.2013 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, постановено по настоящето дело в частта за разноските. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], [община] поддържа в писмено становище, че същата е неоснователна и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При проверка на данните по делото се установи, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна по следните съображения: С определение № 1170 от 21.11.2013 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № III-44 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 469/2013 г. на Бургаски окръжен съд в посочената в диспозитива част. С определение № 323 от 21.12.2013 г. на ВКС по същото дело, касационната жалба на [фирма] е върната поради невнасяне на държавна такса в срок, а производството по делото е прекратено. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено доказателство за извършването им / договор за правна защита и съдействие от 03.06.2013 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 550 лева/. С определение № 323 от 21.12.2013 г. на ВКС не са присъдени съдебните разноски. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по касация има право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК. Заплащането на съдебните разноски е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начина на плащане – в брой, поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР №6/2012 на ОСГКТК на ВКС съдебните разноски за настоящето производство следва да бъдат присъдени. Възражението на касатора за недължимост на претендираните от ответника по касация разноски, развито с позоваване на чл. 80 от ГПК е неоснователно, предвид разясненията по приложение на разпоредбата, дадени в т. 8 от ТР № 6/2012 на ОСГКТК, съгласно които липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноските /какъвто е настоящия случай/ не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Правната последица установена с чл. 80, изр. 2 ГПК настъпва само в хипотезата на изменение на решението в частта му за разноските, когато не е представен списък на разноските в срока по изр. 1 на нормата, а не по отношение на неговото допълване. Следващото възражение на касатора, че не следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касационната жалба, тъй като в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е направено искане за недопускане на касационно обжалване, което не е уважено е също така неоснователно. Както се посочи по – горе касационната жалба е върната, а образуваното производство прекратено, поради което и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски. Неоснователно е и становището, че разноските не следва да се присъждат в пълен размер, тъй като производството било приключило „още на етап по допустимост на касационната жалба”. Изложеното виждане е необосновано. Производството не е приключило, както неправилно поддържа касаторът на етап допустимост на касационната жалба, тъй като по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване, но жалбата е върната поради невнесена в законния срок държавна такса, т.е. налице е хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, при която се дължат направените от ответника по касация разноски. Нормата не предвижда присъждането им в по-малък размер от действително установения. Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Реализираната защита от процесуалния представител на ответника по касация е по правен спор, характерезиращ се с фактическа сложност, произтичаща от широкия кръг обстоятелства, имащи правно значение за делото, както и с правната сложност, произтичаща от преценката за формирането на правни разрешения от въззивния съд по тях и съпоставката им с приложената практика, респективно обосноваване на защитно становище. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение