Определение № 12588 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Т. Х., гражданин на Сирийска Арабска Република, [ЕГН] чрез адв. К. Динева от САК против определение № 19296/09.10.2024г., постановено по адм. дело № 9274/2024г. по описа на Административен съд – София град. Със същото е отхвърлена като неоснователна жалбата на частния жалбоподател против Решение № РД-8850/22.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е спряно производството за събиране на семейството по молба № 4456/05.02.2024г. По подробно изложени в частната жалба съображения се поддържа, че определението е нищожно. В случай, че тези съображения се приемат за неоснователни, се поддържа, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на процесното решение на Председателя на ДАБ. Ответната страна не изразява становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. На първо място, обжалваният съдебен акт не е нищожен, в какъвто смисъл са изложени подробни оплаквания в частната жалба. Независимо, че съдът се е произнесъл по съществото на спора, правилно е сторил това с определение, а не с решение. Съгласно чл.54, ал.5 от АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, като съгласно чл.200 вр. с чл.199 от АПК, в едномесечен срок от постъпване на жалбата, същата се разглежда в закрито заседание и съдът се произнася с определение. Административното производство за събиране на семейството му/жена и деца/ е образувано по молба с вх. № 4456, подадена от А. Т. Х. на 05.02.2024г., след като с решение N4834 от 09.03.2023г. на чужденеца е предоставен хуманитарен статут. С оспореното пред АССГ решение, административното производство е спряно на осн.чл.54, ал.1, т.5 от АПК. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че независимо под какъв номер и пред кой орган е образувано твърдяното досъдебно производство, наличието на сигнал за извършено документно престъпление и наличието на прокурорска преписка е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице преюдициално производство. Определението е неправилно. За да постанови спиране на производството на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, органът следва да установи наличие на образувано друго административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на образуваното вече производство. За установяване на този факт е предвидено да се представи удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който е образувано. В конкретния случай, тези предпоставки не са били налице. Не се установява от данните по делото да е налице такова удостоверение за наличие на друго образувано производство. ДАБ при МС е подала сигнал до СГП, който е регистриран с N PRB202363471 в СДВР относно съмнение за извършено документно престъпление на осн.чл.308и сл. от НК. След подаване на сигнала са представени и документи, изискани от СДВР и приложени по делото след постановяване на оспореното определение. Както бе посочено по-горе, по делото не е представено удостоверение за наличие на образувано досъдебно производство, издадено от органа, пред който то е образувано, то неправилно първоинстанционният съд е приел, че може да се направи обоснован извод за образувано производство пред друг орган с преюдициален характер, което е абсолютна процесуална предпоставка за спиране на административното производството. Нещо повече, по делото е представено Удостоверение с изх.N 3172/17.10.2024г. на Софийска градска прокуратура(СГП), което посочва единствено, че срещу А. Т. Х. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. В удостоверението няма данни и за образувани досъдебни производства срещу кандидата за международна закрила, каквито ДАБ е приела, че има в СДВР, а именно ДП 513 ЗМИП- 5062/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. N 38080/2023г. по описа на Софийска районна прокуратура. Следователно, предвид данните по делото, съдът неправилно и необосновано е достигнал до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за спиране на административното производство. Без да изясни фактите и обстоятелствата в съответствие с регламентираното си в чл.35 от АПК задължение, Председателят на ДАБ е постановил оспореното пред АССГ Решение, в което е посочено единствено, че е налице образувано досъдебно производство, без номер, без да са изложени каквито и да било мотиви относно това за какво се отнася това производство и каква е връзката на оспорващия- свидетел, привлечен като обвиняем и т.н. Дори да е от значение за спора приключването на сигнала за извършено документно нарушение по чл.308 и сл. от НК, административният орган е следвало да изиска удостоверение от СГП и от СРП, на която сигналът е препратен по компетентност и след това да постанови спиране. След като не е извършил тези процесуални действия, административният орган необосновано е спрял производството. Липсата на мотиви и липсата на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано не са съобразени от административния съд. По изложените съображения, обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, за отмяна на Решение № РД-8850/22.08.2024г. на Председателя на ДАБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,