Определение № 1868 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 264138/17.12.2024 г., подадена от Н. И. Б., Г. Д. Т., Д. Т. Г. и Е. Т. Н., [населено място], чрез процесуалните им представители адвокат С. Б. и адвокат М. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 1536 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 1526/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която след като е отменено решение № 262886 от 29.11.2021 г. по гр. д. №8909/2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е уважен предявеният от Н. Б., Г. Т., Т. А. П. срещу „Сити партнърс“ ООД отрицателен установителен иск за собственост върху 1/5 ид.ч. от незастроен имот с площ от 4778 кв.м., находящ се в землището на [населено място],[жк], м. „М.“, представляващ имот с идентификатор *** по КК на [населено място], е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост за тази 1/5 ид. ч. от спорния имот. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови обстоятелства или нови доказателства от значение за делото. Посочва се, че решението е неправилно поради несъответствие между решението и действителното фактическо и правно положение. В представения по делото договор за продажба на наследство от 10.07.2007 г. и вписания в СВ-В. договор е налице несъответствие в положените подписи от продавача по сделката. В допълнение молителите считат, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която се позовават в основното производство. Навеждат твърдения, че ако въззивният съд бе разгледал представените с молбата писмени доказателства, би стигнал до различни правни изводи. Ответникът по молбата за отмяна – „Сити партнърс“ ООД, чрез адвокат В. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна, поради което същата следва да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение. Претендира разноски. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал. Тази непълнота се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В конкретния случай, изложените от молителите твърдения са за допуснати в инстанционното производство нарушения на материалния закон и необоснованост от страна на въззивния съд. Сочи се, че при постановяване на решението не е съобразено, че след прекъсване на придобивната давност с влизане в сила на решението по първата фаза на делбата, по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова придобивна давност. Тя не е прекъсната от сключения договор за продажба на наследство през 2007 г., тъй като молителите са продължили да държат имота за себе си като до завеждане на исковата молба срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл. Всички тези твърдения представляват оплаквания за неправилност на решението, с оглед допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, които биха били релевантни в производство за проверка правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС, молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителят не твърди откриване на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са му били известни, респ. не е могъл да представи пред инстанциите по същество до приключване на делото поради обективна невъзможност. Представените към молбата писмени доказателства не могат да обосноват прилагане на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочи каква е относимостта на приложения документ от 01.09.2000г. – писмо до А. П., в какво се изразява неговото същественото значение за изхода на спора и каква е причината да не са се снабдили с него докато е траело исковото производство. От този документ не може да се определи и кой е неговият подател. Представените към молбата за отмяна препис от искова молба по гр. д. №1004/1999 г. на РС-Варна и договор за продажба на наследство от 10.07.2007г., вписан в СВ-В., също не попадат в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, защото договорът за продажба на наследство е представен по делото в инстанционното му производство още с исковата молба. Тогава е представено и решението по гр.д.№ 1004/1999г. Оттук следва, че тези документи не са „нови доказателства“, те са били приобщени по делото и са обсъждани от съдилищата по съществото на спора. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. При този изход на делото в полза на „Сити партнърс“ ООД, гр. Варна, следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни разноски в размер на 1150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.