Определение № 5956 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2024 г.
ВАСВторо отделение04.06.2025 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Д. М., Г. Т. Л., И. А. Д., В. Г. Ч., А. А. М., А. Д. Г., Т. Г. Б. и И. Г. Д., чрез адв. Москов за изменение на решение № 2890/19.03.2025 г., постановено по адм.д. № 11522/2024 г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Настоящото произнасяне е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Инициирано е по молба на Н. Д. М., Г. Т. Л., И. А. Д., В. Г. Ч., А. А. М., А. Д. Г., Т. Г. Б. и И. Г. Д., чрез адвокат К. Москов, съдържаща искане за изменение на решение № 2890/19.03.2025 г., постановено по адм.д. № 11522/2024 г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските. Молителите твърдят, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на представляващия ги адв. Москов в размер равен на минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Желаят в полза на адв. Москов да бъде присъден хонорар за всеки от молителите /касатори в основното производство/. Ответникът по искането – заместник кмет на община Несебър не изразява становище по молбата в определения му срок. Ответникът „Емили Трейдинг“ ООД не изразява становище по искането. Искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователно. Производството по адм. дело № 11522/2024 г. по описа на Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на посочените по-горе молители. В производството пред първата инстанция, както и в касационното производство, те са били представлявани от адв. Москов, по силата на пълномощно и договори за безплатна правна помощ. В договорите изрично е уговорено, че адвокатът е „близко лице“ на всеки от доверителите по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В касационната жалба, адв Москов е посочил, че претендира възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА. При постановяване на посоченото по-горе решение, съобразявайки с представените договори за безплатна правна помощ и заявената претенция от една страна, а от друга фактическата и правна сложност на делото и положените от адв. Москов усилия, съдът е осъдил Община Несебър да заплати на адвокат К. Москов сумата 2 500,- лева, адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като не е възприел тезата че следва да бъде присъдена сума по 1250 лв. за осъществена правна помощ и процесуално представителство за всяка една от жалбоподателките. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Особеност на хипотезата на чл. 38 от ЗА, че в случая сумите не се присъждат в полза на страните по делото, тъй като те не са сторили разноски, а възнаграждението се присъжда в полза на правоимащия адвокат, след като съдът определи размера на това възнаграждение. При определянето му се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. (Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22). Съдът прави преценка на цената на адвокатска защита. От значение е вида и характера на делото, защитаваният интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респективно извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Когато при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА е осъществено безплатно процесуално представителство на повече от едно лице, за всяко от представляваните лица следва да се определи самостоятелно възнаграждение само ако за всяко едно от тях е осъществена изцяло или отчасти защита при различни правнорелевантни факти и повдигнати правни въпроси, предпоставящи и самостоятелно извършени процесуални действия. Когато защитата е идентична броя на представляваните лица е без правно значение. В случая адв. Москов представлява всички жалбоподателки, чийто интереси са идентични, съответно извършените за всички представлявани процесуални действия са идентични. Всички жалбоподателки оспорват един и същ административен акт и извършените процесуални действия и оказаната правна помощ е една, поради което не може да се приеме, че тъй като е осъществена защита по чл. 38, ал. 1 от ЗА на повече от едно лице това изисква за всяко от тях да се определи отделно възнаграждение. Следователно неоснователно е на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. По изложените съображения, на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 38, ал. 2
- чл. 144 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 38, ал. 1 ЗА
- чл. 38 ЗА
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 144
- чл. 248, ал. 1
- чл. 36, ал. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 3