Определение № 50252 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2072/2022 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Молителят ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД чрез адвокат К. П. иска отмяна на решение № 438 /22.02.2019 г. по гр.д. 1520/18 г. по описа на САС, 10 състав, с което е потвърдено решение на СГС, с което молителят е осъден да заплати на Н. К. С., К. С. С. и В. С. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, за всеки от тях ведно със законната лихва, считано от 06.08.2015 г. до окончателното изплащане, както и е изменил решението в частта за разноските. Сочи, че на 22.06.2022 г. от адвокат Т. К., пълномощник на С. В. М. е бил уведомен, че е налице влязла в сила присъда, с която М. е призната за невиновна за това на 06.08.2015 г. в [населено място], при управление на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС], да е нарушила правилата за движение и в частност, правилото, установено в чл. 42, ал.2, т. 1 от ЗДвП, в резултат, на което по непредпазливост да е причинила смъртта на С. С. Г., поради което е оправдана по обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Молителят сочи, че така посочената присъда е ново обстоятелство, което е настъпило след постановяване на посоченото съдебно решение и не е било известно при постановяване на съдебното решение. Счита, че това обстоятелство е от значение за разрешаване на спора, защото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото граждански отговорно лице. При действието на чл. 300 от ГПК, присъдата е задължителна за гражданския съд. Предвид посоченото моли да се отмени решението. Ответниците Н. К. С., В. С. С., К. С. С. чрез адвокат П. К. оспорва допустимостта на искането. Нито в молбата имало изложени аргументи, от които да се изведе значението на представеното доказателство. Решението било постановено, с изследване самостоятелно на въпроса за вината. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият съдебен състав намира, че молбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 305, ал.1, т. 1 от ГПК, срок, с оглед посочената дата на уведомяване на молителя за присъдата – 22.06.2022 г. Молбата е подадена на 04.07.2022 г. Следователно е подадена в предвидения в закона 3 месечен срок. С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК, следва да се насрочи разглеждането на делото в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд на Р България