Определение № 60467 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1191/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕКО - ТИТАН” ЕООД, представлявано от адв. П. А., срещу определение № 1080 от 05.05.2020г. по т.д. № 896/2019г. на САС, 6 състав, с което изменено постановеното по делото решение № 1832 от 18.07.2019г. в частта за разноските, като дружеството е осъдено да заплати на Община Димово сумата 6720 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Частният жалбоподател поддържа, че изводите на съда за дължимост на разноски в полза на ищеца са резултат от изводите му за основателност на предявения иск, и тъй като решението, с което това е признато, е предмет на касационно обжалване поради неговата недопустимост и неправилност, се явава неправилно и обжалваното определение за присъждане на разноски на ищеца. Моли въззивното определение да бъде обезсилено, съответно отменено. Ответникът Община Димово представя отговор, с който оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на делото на въззивника следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция съобразно действително уважената част от предявените обективно съединени искове в размер на 6720 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Определението е частично неправилно. С постановеното въззивно решение № 1832 от 18.07.2019г. по т.д. № 896/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав е отменено решение № 41 от 31.10.2018г. по т.д. № 6/2018г. на Окръжен съд – Видин, ТО в частта, с която „Еко Титан” ЕООД е осъдено да заплати на Община Димово на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 132 737,82 лева, представляваща заплатени документално необосновани разходи по договор за услуга от 18.11.2018г. и предявеният иск в тази част е отхвърлен, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Община Димово на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата над 132 737,82 лева до 302 916,41 лева, представляваща платена сума от Община Димово на „Еко Титан” ЕООД без основание в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане. С определение № 60450 от 02.08.2021г. по т.д. № 1192/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно ТР № 6 от 15.01.2019г. по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав е длъжен служебно да провери всички правно релевантни факти, като сам прецени доказателствата по делото, въз основа което следва да разреши въпросите, включени в предмета на производството и по този начин да изпълни задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция Община Димово има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на „Еко Титан” ЕООД. Обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на 302 916,41 лева и въззивната жалба на „Еко Титан” ЕООД е уважена за сумата 132 737,82 лева и е отхвърлена в останалата част, т.е. за сумата 170 178,59 лева. Заплатеното от въззиваемия ищец адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер на 9600 лева, поради което и с оглед отхвърлената част от въззивната жалба следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 5 393,28 лева /9600 лева х 170 178,59 / 302 916,41 = 5 393,28 лева/. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която на Община Димово са присъдени разноски за разликата над 5 393,28 лева до 6720 лева, а в останата му част определението следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,