Определение № 595 от 19.09.2012 г. на ВКС по д. № 527/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу въззивното определение на Окръжен съд Добрич/ОС/ по гр.д. №334/12 г., с което е върната като просрочена въззивната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, като я разгледа, намира следното: В. съд е върнал въззивната жалба на касатора като е приел, че тя е подадена след двуседмичния срок за обжалване – първоинст. решение е връчено на страната на 14.03.12 г., а жалбата е постъпила в съда на 30.03.12 г., без да са представени доказателства за подаването й на по ранна дата по куриер или по пощата. С частната жалба касаторът е представил доказателства – известие за доставяне, служебен бон и опис на приетите пратки, от които е видно, че въззивната жалба е изпратена по пощата в последния ден от срока за обжалване – 28.03.12 г. В този случай на осн. чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат. При представените с частната жалба доказателства изводът на въззивния съд за просрочие на въззивната жалба се явява незаконосъобразен, а обжалваното определение – неправилно. То следва да бъде отменено и делото – върнато на ОС за разглеждане на въззивната жалба на дружеството срещу първоинст. решение. Затова ВКС на РБ, трето г.о.