Решение № 145 от 08.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1260/2014 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК. Постъпила е на 15.03.2016 год. молба от [фирма]– ответник по касация по делото, съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 149 от 29.12.2015 год. по настоящето дело постановено по реда на чл.290 ГПК. Искането за поправка на мотивите в частта досежно дължимостта на законната лихва. Направено е и искане за тълкуване на мотивите в тази част. По реда и в срока на чл.247 ал.2 ГПК отговор от В. П. М. и К. Й. Марков не е постъпил. Съобразно указанията на ВКС за проверка на обстоятелството по чл.251 ал.2 ГПК, молителят „ [фирма] на 26.05.2016 год. е депозирал отговор, че решението не е изпълнено. След като изиска делото и извърши проверка по допустимостта и основателността на искането, съставът прие, че не се налага прилагането на чл.247 ал.3 ГПК и чл.251 ал.4 ГПК и по исканията за поправка и тълкуване следва да се произнесе в закрито заседание. Становището на съдебния състав е следното: Молбата е едновременно формулирана с посочени основания по чл.247 ГПК и по чл.251 ГПК, като твърдението е, че не е ясен периода на дължимост на обезщетението за забава и присъждането на законна лихва не е било искано. Петитумът на молбата е: „Моля да тълкувате/отстраните очевидна фактическа грешка в касираната част, а именно за кой период е задължението и и дължима ли е законна лихва, при положение, че такава не е претендирана и съдът не е сезиран с такова искане.”. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е била само тази част на въззивното решение с която е било присъдено обезщетение за забава и по-конкретно, приетата от въззивния съд редукция на периода с оглед прилагането на чл.111 б.”в” ЗЗД. С решението си, съставът е приел, че възражението на застрахователя по чл.111 б.”в” ЗЗД е неоснователно, както и че е неправилна преценката на СГС „за недължимост на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва за период, предхождащ с повече от 3 години датата на исковата молба. Поради това, въззивното решение ще следва да бъде касирано в тази част и ВКС се произнесе по съществото на спора, като присъди на всеки един от ищците сума, равняваща се на обезщетението за забава върху главница от по 25000 лв. за периода 21.11.2008 – 21.11.2011 год. След тази дата се дължи законната лихва върху присъденото в процеса парично задължение .” Главницата е присъдена в предходното производство, а периодът на забава при плащането и е ясно посочен в решението (от дата до дата), поради което тълкуване не е необходимо. Искането за присъждане на законна лихва върху претендираните суми е ясно и категорично посочено в петитумната част на исковата молба. Като счете, че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решението, Върховният касационен съд, състав на І т.о.