Решение № 128 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г.

Решение № 128 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3. ГПК. Образувано е по касационна жалба на БКС Ц. ЕАД гр. С. срещу решение № 93 от 10.07.2008 г. по гр. дело № 526/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 8.11.2006 г. по гр. д. 9667/2005 г. на Софийски районен съд по присъдено обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, формирано като установена разлика между пенсия отпусната за срок на трайно установена нетрудостопобност 50% и трудово възнаграждение, което увреденият би получавал . В частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно по отношение на решаващия извод, че в процеса за установяване на действителната имуществена вреда от претендираната разлика, няма отношение трудоспособността на ищеца и възможността му да си намери подходяща работа с оглед предписанията на ТЕЛК . Оспорва се причинната връзка и възприетата с решението база, при която да се формира спорната разлика. Съображения са развити в жалбата . Ответникът в касационното производство М. Д. А. оспорва да е налице основание за отмяна на решението, присъдените суми са минимални. Съображения са развити от адв. С, претендират се разноски . С определение № 469 от 28.04.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения в спора по чл. 200, ал. 1 от КТ въпрос как да се определя имуществената вреда от трудова злополука, настъпила преди изменението на чл. 200, ал. 1 от КТ с § 26 ЗИД (ДВ бр. 52/2004 г.), но за исков период след изменението, при трайно намалена работоспособност точно 50 % и дали това не е хипотеза, при който пострадалият не е в невъзможност да полага определен вид труд, т. е работодателят не дължи обезщетение . В разгледания от Софийски градски съд случай ищецът М. Д. А. е претърпял трудова злополука (чл. 55, ал. 1 КСО) на 1.08.2003 г. като общ работник "бетонджия" към дирекция "Строителство" при ответника и в резултат на травматичните увреждания на китката е освидетелстван като временно нетрудоспособен . С експертно решение на ТЕЛК от 23.04.2004г и считано от тази дата, за срок от една година, е призната 50% трайна неработоспособност с предписание на противопоказни условия на труд, свързани с пренапрежение на горните крайници. Състоянието е потвърдено с ЕР на ТЕЛК от 26.10.2004г, установена по делото се явява оспорваната от ответника причинната връзка със злополуката предвид последното решение на ТЕЛК, отразило се на основанието за отпускане на лична пенсия за инвалидност за исковия период на обезщетение (от 23.04.2004 г. до 23.04.2005 г., изцяло след прекратяване на трудовите правоотношения с БКС Ц. ЕАД ) формиран като разлика между отпуснатата пенсия и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал. Спорен остава приложимия закон с оглед изменението на чл. 200, ал. 1 от КТ с § 26 от ЗИД ДВ бр. 52/2004 г., с което изменение терминът "инвалидност" бе заменен с "трайна неработоспособност над 50%" . По този спорен въпрос и при основанието на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 от КТ, Върховен касационен съд приема следното: Размерът на обезщетението в резултат на увреждане, определен като разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал и отпусната инвалидна пенсия при конкретно определена 50 % трайна неработоспособност, съответства на основанието по чл. 200, ал. 1 от КТ при професионалния риск "трудова злополука", включително след изменението на нормата с § 26 от ЗИД ДВ бр. 52/2004 г. Правно значима с оглед отговорността на работодателя е както временната, така трайната нетрудоспособност (инвалидността) като легален елемент на самото понятие за трудова злополука. С промяната на ползваната в чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда до 2003 г. терминология, се цели съответствие с регламента в Кодекса за социално осигуряване, но законодателят не е имал предвид да ограничи основанията за отговорност на работодателя, нито да изключи определен вид нетрудоспособност от предметния обхват на нормата. Обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.08.2003г, е присъдено от настоящия състав на СГС за последващ едногодишен период (23.04.2004 г. - 23.04.2005 г. ) по ЕР на ТЕЛК предвид установена причинна връзка, при прилагане на нормата на чл. 200, ал. 4 (нова, ДВ бр. 83/2005 г.) КТ, но без установеният като разлика размер да бъде намаляван предвид остойностяване (в размер на минималната работна заплата за страната) на възможност ищецът да полага труд . Разрешението не е в противоречие с ППВС № 4/1968 г., в тази негова част, която след приемане на Решение № 2 от 11.VII.1995 г., Пленум на ВС запази сила . В т. 4 от ППВС № № 4/1968 г. бе зададено указанието при определяне на обезщетението за имуществени вреди при трета група инвалидност да се отчита възможността пострадалият да си намери работа като трудоустроен . Определена според сега действащата терминология " 50% трайна неработоспособност" не е равнозначна на освидетелстване при III група инвалидност към момента на тълкувателните указания по ППВС № № 4/1968 г., подобно приравняване не може да бъде изведено от съдържанието на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата, приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г. ( обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005 г). Като е отчел и това обстоятелство, въззивният съд правилно е приел за подлежаща на обезщетяване установената посредством заключение на вещо лице разлика между определената за периода инвалидна пенсия и възнаграждението за труд, което работникът би получавал, ако не бе претърпял злополуката . Предвид горното, жалбата на БКС Ц. ЕАД по същество е неоснователна. Неоснователно е на първо място оплакването за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд и несъобразяване със задължителната тълкувателна практика по обсъдения спорен въпрос. Несъстоятелен е довода, че към основанието за обезщетяване на конкретно претендираната имуществена вреда има отношение фактът на освидетелстване от ТЕЛК за период, следващ исковия, респ. липсата на последващо освидетелстване . Възраженията за липса на причинна връзка между трудовата злополука и претърпяната вреда не се основават на доказателствата по делото, а се изтъкват вероятности, за установяване на които ответникът не е ангажирал никакви доказателства. По отношение размера на обезщетението съдилищата правилно са кредитирали неоспореното заключение на вещото лице Михова, в което именно заключение са изведени относимите към основанието на иска стойности. Решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено . Ответникът е установил разноски в настоящето производство в размер на 1000 лева, които следва да му бъдат присъдени . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.