Определение № 60351 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1996/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Жени Т. и мл.адв. С. Христова срещу определение № 1800/08.07.2021г. по в.гр.д. № 3230/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподателки по чл.248, ал.1 ГПК. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като единствените доказателства за сключване на додговор за правна помощ между ищците и процесуалния представител е този с мл.адв. С. Христова. Иска се отмяна на въззивното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима и основателна по същество. С обжалваното определение е прието, че по делото пред въззивния съд са представени пълномощни за адв. Д., адв. Т. и мл.адв. Христова, за процесуално представителство на въззиваемата страна. С последната е бил сключен и договор за правна помощ и съдействие. Присъдено е възнаграждение само на един представител, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в който смисъл е бил обвързан решаващият съд. Във вътрешните си отношения процесуалните представители следва да решат въпроса за разпределението на възнаграждението. Определението на САС е неправилно. Производството по в.гр.д. № 3230/2020г. на САС е било образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД. Въззиваемите Й. Б. и Б. Б. са подали отговор /който не съдържа искане за присъждане на разноски/ чрез адв. Н. Д. с представени по делото пълномощни, а в съдебно заседание са били представлявани от адв. Т. и мл.адв. Христова с представени в същото заседание пълномощни. В протокола от съдебно заседание е отразено искането на мл.адв. Христова за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, представен е бил списък с разноските, подписан от мл.адв. Христова и договор за правна помощ, сключен на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, също сключен с мл.адв. Христова. С решение № 477/12.05.2021г. по в.гр.д. № 3220/2020г. САС частично е потвърдил решение от 07.08.2020г. по гр.д. № 360/2018г. на СГС относно уважения иск с правно осн. чл.432, ал.1 КЗ на Й. Б. за 100лв. и на Б. Б. за разликата над 8 000лв. до 18 000лв. срещу застрахователя и е присъдил на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение от 835лв. на адв. Т.. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд се е поизнесъл в нарушение на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Чрез изричното препращане в чл.38, ал.2 към изискванията на ал.1 от посочения закон правото на адвокат да иска от решаващия съд определяне и присъждане на възнаграждение е обвързано от осъществено от него предоставяне на безплатна правна помощ на страна по делото в някоя от изчерпателните хипотези на чл.38, ал.1 ЗА. Доказателство в тази връзка е сключен договор за правна помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 ГПК. В случая единствен такъв има представен за мл.адв. Христова, която се е явила в съдебно заседание, направила е искане за присъждане на възнаграждение, представила е доказателства и списък за разноските. Другият адвокат не е възразил по това искане, не е направил искане в своя полза и не е ангажирал доказателства, дори е подал молба за изменение на решението в частта на разноските в полза на мл.адв. Христова. Предвид изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна и следва да се уважи. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение