Определение № 465 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4507/10.06.2020 г. на С. Г. С. и С. И. С., против определение № 69 от 11.02.2020 г. по ч. гр. дело № 131/2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г., подадена от частните жалбоподатели срещу определение № 234 от 11.06.2019 г.по гр. дело № 2220/2019 г. на друг състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна с вх. № 32552/11.03.2019 г., подадена от В. К. В. Н. и А. Х. Х. Ч., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата с вх. № 2345/11.03.2019 г., подадена от С. Г. С. за спиране изпълнението на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изпълнително дело № 20118580400013 на частен съдебен изпълнител У. Д. и е прекратено в тази част производството по ч. гр. дело № 131/2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение. Жалбоподателите молят определението да бъде отменено поради неговата нищожност, недопустимост и неправилност. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното пред настоящия състав определение № 69/11.02.2020 година по ч. гр. дело № 131/2020 г., състав на ВКС, IV г.о. е приел, че жалбоподателите С. Г. С. и С. И. С. не разполагат с процесуално право на жалба и не са процесуално легитимирани да обжалват атакуваното от тях определение в частта му, с която е оставена без разглеждане молба за отмяна, подадена от В. Н. и А. Ч. с вх. № 32552/11.03.2019 г. Прието е още, че частната жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу тази част на определение № 234/11.06.2019 г., с която е оставена без уважение, подадената от жалбоподателката С. С. молба за спиране на изпълнението, вх. № 2345/11.03.2019 г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, неподлежащ на инстанционен контрол. Доводите за нищожност и процесуална недопустимост на определението са несъстоятелни. Настоящата инстанция след служебна проверка на валидността и допустимостта на определението, предмет на частната жалба намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за нищожност или процесуална недопустимост. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Д. на частните жалбоподатели, че ВКС не бил определил качеството на всички лица в изпълнителното дело няма връзка с пороците, водещи до нищожност на съдебния акт, видно от отразените по - горе мотиви, в които са посочени хипотезите, при които съдебният акт е нищожен. Затова следва да се приеме, че определението е валиден съдебен акт. Същото определение е и процесуално допустимо, като е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба. Д., че длъжникът по изпълнителното дело е участник в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, отнасящо се до обжалване на определение по чл. 307, ал. 1 ГПК не е относим към спора за процесуалната недопустимост на съдебния акт, тъй като не засяга предпоставките за провеждане на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, а правилността на определението на ВКС, която ще бъде разгледана в следващите мотиви. Затова следва да се приеме, че определението е процесуално допустим съдебен акт. Останалите доводи за непълнота на определението не са относими към настоящето производство, а към производство по чл. 250 ГПК, развило се пред предходния състав на ВКС, ІV г.о. и приключило с определение № 209 от 21.07.2020 г. Определението е правилно. Констатацията на предходния състав на ВКС, че частните жалбоподатели предявяват чужди за тях процесуални права на В. Н. и А. Ч. са обосновани и законосъобразни. С. С. и С. С. са обжалвали определение № 234 от 11.06.2019 г.по гр. дело № 2220/2019 г., с което състав на ВКС, четвърто гражданско отделение се е произнесъл по молба за отмяна - вх. № 32552/11.03.2019 г. на други лица - В. К. В. Н. и А. Х. Х. Ч., която е оставил без разглеждане. Изводите на състава за изрично предвидената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана да предявяват пред съда с частната си жалба чужди за тях процесуални права на молителите В. Н. и А. Ч. са законосъобразни. Субекти на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК са страните, чиито процесуалните права са засегнати от постановения съдебен акт и те имат правото да го обжалват. В случая с оставяне на молба вх. № 32552/11.03.2019 г. без разглеждане са засегнати правата на подалите тази молба страни - В. Н. и А. Ч. и те имат правото да обжалват цитираното определение на ВКС в тази част. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че С. С. и С. С. не разполагат с право да подадат жалба срещу онази част на прекратителното определение, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от други участници в процеса - В. Н. и А. Ч.. Производството е законосъобразно прекратено и в останалата му част, засягаща подадената от С. С. и С. С. жалба срещу определение № 69 от 11.02.2020 г. по ч. гр. дело № 131/2020 г. в частта, с която съставът на ВКС, ІV отделение е оставил без разглеждане частната им жалба против определение № 234/11.06.2019 г. по гр. дело № 2220/2019 г. на друг състав на ВКС, ІV г.о. в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 2345/11.03.2019 г., подадена от С. Г. С. за спиране на изпълнението на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изпълнително дело № 20118580400013 на частен съдебен изпълнител У. Д.. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 2/2012 от 24.10.2012 г. по т. дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определенията, постановени по реда на чл. 282, ал. 2 – 6, вр. чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, не подлежат на обжалване. Тълкуването, дадено с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС е задължително, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, предвиждащ, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е съобразил изложеното, предходният състав на ВКС е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение