Определение № 11639 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2024 г.

22.03.2024 г. по регистъра на КЗЛД, подадена от Р. В. А. в частта му по точки 2 и 3; и 2. С жалба с рег. индекс ППН-01-94#30

21.03.2024 г. по регистъра на КЗЛД, подадена от М. С. Г., в частта му по точка 3 - с искане за налагане на справедливо наказание-глоба до 20 000 евро. При проверка допустимостта на жалбата на М. С. Г., съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването, като е изложил правно аргументирани доводи. Съдът е посочил, че за жалбоподателя не е налице правен интерес, тъй като изцяло в компетентността на административния орган е изборът на корективно правомощие сред изброените в чл.58, §2, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679, а иницииралият производството субект на лични данни няма гарантирано субективно материално право да определя кое от тях да бъде упражнено. Правилен е извода, че налагането на административно наказание “глоба“ или „имуществена санкция“ на администратора на лични данни също не създава права за субекта на личните данни, обосноваващи правен интерес от търсената защита. При така изложените доводи е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази част. Определението е правилно. Съдът, след обсъждане на доводите на жалбоподателя и въз основа на приложените писмени доказателства е извел законосъобразен извод за недопустимост на жалбата на М. С. Г., срещу решението на КЗЛД, в частта му по т.3. Както правилно е приел съдът, изборът на корективно правомощие сред изброените в чл. 58, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 зависи изцяло от преценката на надзорния орган-КЗЛД, като иницииралият производството субект на лични данни няма гарантирано субективно материално право да определя кое от тях да бъде упражнено. Видът на наложената на администратора на лични данни санкция, не засяга по никакъв начин правната сфера на подателя на жалбата. Изложените в частната жалба съображения за наличието на правен интерес от оспорването, поради несъгласието с така определената мярка, не намират опора в нормативната уредба. Регламент (ЕС) 2016/679 дава правомощия на КЗЛД да налага административни наказания в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а) - з) и й), или вместо тях – чл. 83, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, при съобразяване на всеки конкретен случай. В съображение 143 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Законът за защита на личните данни, АПК и Регламент (ЕС) 2016/679 не предвиждат възможност решение, с което е наложена корективна мярка, да се обжалва от лице, различно от субекта, на което е наложена, дори това да е лицето, по чиято жалба е започнало административното производство. Правата на засегнатия субект на данни са защитени от ефективното упражняване на правото му на жалба. Както правилно е приел съдът, определената корективна мярка не засяга правната сфера на частната жалбоподателка и няма никакви правни последици за нея. Несъгласието ѝ с мярката не обосновава правен интерес от оспорването, още повече, че решението в тази му част се явява благоприятно за нея. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяка фаза на процеса. Правният интерес е правната необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици, респективно – да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес или да постигне благоприятни правни резултати по отношение на твърдяно субективно право или законен интерес. Правото на оспорване на административните актове, съгласно конституционно установения принцип в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, е обусловено от наличието на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които актът поражда за оспорващия, респективно да е насочено към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. В настоящия случай с оспореното решение в частта му по т.3 не се засяга или застрашава защитено от закона право или законен интерес на жалбоподателката. По изложените съображения, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.