Решение № 15721 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2009 г.

Решение № 15721 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция по горите, понастоящем Изпълнителна агенция по горите, срещу решението на Административен съд Монтана от 23.03.2009 г. по адм. д. № 635/2008 г., с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областна дирекция "Земеделие и гори" Монтана, не взема становище по жалбата. Министерството на земеделието и горите в писмените бележки от 7. 12. 2009 г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Заинтересованите страни Агенция по геодезия, картография и кадастър и Кмета на Община Берковица, не вземат становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при съобразяване с изискванията на материалния закон и доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество решението е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му. В производството по адм. д. № 635/2008 г. на Административен съд Монтана, образувано по жалба на Председателя Държавна та агенция по горите (ДАГ), срещу Протоколно решение № 9/18.09.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 103/ 19. 09. 2008 г. на директора на Областна дирекция " Земеделие" Монтана, съдът е отхвърлил жалбата на Председателя на ДАГ срещу горното протоколно решение, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Бойчиновци, в частта за имот № 302032, в същото землище. С решението предмет на касационната жалба съдът е приел, че заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" Монтана е издадена от компетентен орган. Според съда, директорът на областната дирекция за периода от 15.09.2009 г. до 19.09.2009 г. е бил в отпуск и за този период от време въз основа на Заповед № РД 15.0-1335/11.09.2009 г. на зам. министъра на земеделието и горите е бил заместван от Людмил Коцев, началник отдел в областната дирекция. Последният в това си качество е издал обжалваната заповед за одобряване протоколното решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Отделно от това, въз основа на останалите доказателства по делото съдът е приел, че са изпълнени всички изисквания на чл. 45в, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ - разгледани са извлеченията от регистрите на имотите по картата на възстановената собственост (КВС) по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост за землищата в Община Бойчиновци, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и на основание чл. 45в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ с процесното решение е определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ с отбелязване начина на възстановяване на собствеността- в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. От горните доказателства и изслушаната по делото експертиза е стигнал до извода, че имот № 302032 в землището на гр. Бойчиновци има характеристика на гора от горския фонд е не попада в изключенията по чл. 2, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Приел е още, че след като имота попада във влязлата в сила КВС, за Комисията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ същият е земеделска земя. Ако оспорващия твърди, че имота е гора, същият е разполагал с възможност да поиска промяна в КВС. След като това не е било сторено правилно е прието, че имот № 302032 в землището на Община Бойчиновци е земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. На това основание е отхвърли като неоснователна подадената от Председателя на ДАГ жалба срещу протоколното решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, утвърдено със заповедта на Директора на ОД "Земеделие" Монтана. Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4 от АПК. В съответствие с чл. 19, ал. 3 от ЗСПЗЗ, условията и реда за определянето на имотите, които след влизането в сила на плана за земеразделяне и на картата на възстановената собственост в съществуващи и възстановими стари реални граници става общинска собственост, се урежда в Правилника за приложение на ЗСПЗЗ. Според чл. 45в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за одобряване на протоколното решение по ал. 5 в тридневен срок и го съобщава по реда на АПК на МЗХ, ДАГ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на кмета на общината, като обжалването му не спира изпълнението по отношение на засегнатите имоти. От горните две разпоредби следва извода, че производството по издаването на акта по чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ съставлява сложен фактически състав включващ в себе си протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ плюс заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" за неговото одобрение. Липсата на който и да е от тези елементи води до недействителност на административен акт. При проверка законосъобразността на административния акт съдът извършва проверка за наличието на всички предпоставки за валидното му действие по чл. 146 от АПК, в това число и дали е издаден от компетентен орган. В случая е видно, че Заповед № 103/19.09.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Монтана, с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за директор на областна дирекция "Земеделие" Монтана е подписана със запетая от неизвестно за това лице. На стр. 16 от делото е приложена Заповед № 15-0-1335/11.09.2008 г. на зам. министъра на земеделието и храните, с която последният е разрешил на Директора на Областна дирекция " Земеделие" Монтана 5 дни платен годишен отпуск, считано от 15.09.2008 г. до 19.09.2008 г., включително. За този период от време е определил да бъде заместван от лицето Людмил Коцев, началник отдел в службата. В Заповед № 103/19.09.2008 г. липсват каквито и да е доказателства, от които да се стигне до извода, че същата е подписана от лицето, определено със Заповед № 15-0-1335/11.09.2008 г. на зам.-министъра на земеделието и храните за заместник на директора на областна дирекция "Земеделие" Монтана, от където да се направи извода, до който е стигнал в мотивите си административния съд Монтана, че заповедта за одобряване решението на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е издадена от компетентен орган. В тази насока съдът в изпълнение разпоредбата на чл. 171, ал. 4, предложение 2-ро от АПК е бил длъжен да укаже на Директора на Дирекция "Земеделие" Монтана, че за тези обстоятелства от значение за валидността на административния акт, не сочи доказателства. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали заповедта е издадена от компетентен орган или не. Като не изпълнил това си задължение и е постановил решението си, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Председателя на ДАГ, съдът е постановил същото при допуснати от него съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за постановяване на решение при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 24 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение