Определение № 11961 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2025 г.

Постъпила е частна жалба от Л. С. С. от гр.Плевен срещу Определение №3145 от 15.10.2025г. по адм. дело №484/2025г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането и за освобождаване от заплащане на разноски за вещи лица по исканата повторна съдебно-медицинска експертиза по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт от състав на Административен съд – Плевен, респ. се настоява за отмяната му и освобождаването на С. от внос на такса от 600 лева. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без уважение искането на страната за освобождаване от разноски за вещи лица по допуснатата повторна СМЕ в размер на общо 600 лева, административният съдия е приел, че касаторът е собственик недвижимо и движимо имущество, поради което не може да се приеме, че заплащане на сумата от 600 лева за дължима такса за повторна СМЕ ще го затрудни съществено. Този краен извод на административния съдия следва да се сподели. Искането за освобождаване от такси или разноски по конкретното делото се обосновава от частния жалбоподател с появилата се в хода на производството невъзможност да поема разходите по обжалване акта на специализирания състав на НЕЛК, с оглед възложената от съда повторна СМЕ по негова молба. Сочи, че въпреки че има имущество, то С. е неработоспособна от един значителен период, а инвалидната пенсия е била прекратена именно, поради издаване на акта на НЕЛК. Настоящият състав намира, че ясна е законовата норма на чл.83 ал.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В тази връзка законосъобразно първостепенният съд е изискал и събрал редица относими по това искане доказателства, като е формирал краен извод за неоснователност на молбата. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията, изложени в частната жалба, касаещи моментната фактическа невъзможност на страната да заплати разноските за назначената повторна СМЕ, тъй като обстоятелствата по т.1 до т.7 включват и критерии с относителна времева стабилност. Следва да се отчете и обстоятелството, че нито С., нито упълномощеният и адвокат, са възразили срещу определения от съда в о.с.з. на 02.07.2025г. състав на първоначалната СМЕ, включваща вещи лица – лекари със специалност „съдебна медицина“ и „пневмология и фтизиатрия“, при водеща диагноза(по тясната специалност на „ревматолог“) и при придружаващи заболявания(по специалността на „ортопед-травматолог“). Разходите за повторна СМЕ биха били по-малки и ако частният жалбоподател, при направена от него преценка, ограничи предмета на повторната експертиза само до проблеми, изясняващи въпроси в една от двете области на необходимост от специални медицински знания. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция, че правилно в крайна сметка искането на страната е било оставено без уважение, което обосновава и оставяне в сила на атакуваното негово определение от 15.10.202 5г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение