Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. В. В. от гр. Костинброд, чрез представител по пълномощие – адв. А. Димитров от Софийска адвокатска колегия против Определение № 376 от 17.02.2025 год., постановено по административно дело № 142/2025 год. по описа на Административен съд – София-област. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд – София-област е отхвърлил искането на В. В. В. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0286-000006/21.01.2025 год., издадена от младши автоконтрольор при РУ Костинброд, с която на жалбоподателя е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба е заявено, че оспореното определение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, постановено в разрез с материалноправните норми и процесуални правила. Твърди се, че Административен съд – София-област не е обсъдил новите обстоятелства, изложени от жалбоподателя, а именно приложените по делото независими изследвания за наличието на наркотични вещества и/или техните аналози в организма на лицето, като от протокола на „СМДЛ Рамус“ ООД се установява, че теста му е отрицателен. Оспорва се и извода на съда, че засягането на финансовите интереси, включително и преустановяването на дейност, в резултат на които могат да настъпят финансови загуби, не са от категорията на противопоставимите на значими обществени интереси. Твърди се, че с изземването на свидетелството за управление на МПС, на жалбоподателя е създадено значително затруднение за започване на работа, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения. Формулирано е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. С допълнителна молба, постъпила на 02.04.2025 год. по делото, частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. А. Димитров твърди наличието на нови факти от значение за правилното решаване на спора. Като такова се сочи приложения към молбата Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-164 от 27.02.2025 год. от Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, приобщен като доказателство по реда на НПК по ДП № 17/2025 год. по описа на РУ Костинброд, пр.пр. № 195/2025 год. по описа на РП Костинброд, от който, според частния жалбоподател е видно, че резултатите от кръвната проба за наличие на наркотични вещества и/или техните аналози на В. В. В. са отрицателни. По мнение на оспорващия, така приложения протокол се явява ново обстоятелство, относимо към изясняване на обективната истина. Ответникът - младши автоконтрольор при РУ Костинброд не изразява становище по оспорването. Настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод жалба от В. В. В., чрез представител по пълномощие – адв. А. Димитров от САК против ЗППАМ № 25-0286-000006/21.01.2025 год., издадена от младши автоконтрольор при РУ Костинброд. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против В. В. В. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповедта е разпоредено и отнемане на СУМПС [номер]. В сезиращата първоинстанционния съд жалба е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4 от АПК – за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Като мотиви за така формулираното особено искане е заявено, че на жалбоподателя е предстояло да започне работа като шофьор, за да може да се издържа и в случая с отнемането на СУМПС е поставен в невъзможност да управлява МПС, за да работи като шофьор, което би довело до значителни и труднопоправими вреди – нарушаване правото му на труд. По повод така мотивираното особено искане, състав на Административен съд – София-област е постановил оспореното Определение № 376 от 17.02.2025 год. по адм. дело № 142/2025 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането. За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсата на доказателства, установяващи твърдените вреди, лишава съда от възможността да направи преценка за тяхната противопоставимост на обществения интерес. Развити са и мотиви, съгласно които, твърдените вреди не могат да бъдат възприети като значителни или труднопоправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ. По мнение на съда, имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС и да извършва някаква дейност, нямат характер на непоправими. При така развитите мотиви, първоинстанционният съд е приел искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го е отхвърлил. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Особеното в посочената хипотеза е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. Липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което за конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от предварителното изпълнение. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗДвП, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение, като докаже, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. Условие за спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или труднопоправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта, по силата на който се отнема свидетелството му за управление на МПС, ще наруши конституционно гарантираното му право на труд. Така заявеното твърдение се явява както неоснователно, така и недоказано. В самото искане е заявено, че предварителното изпълнение на ЗППАМ ще препятства възможността на жалбоподателя да започне работа като шофьор. В този смисъл, липсва както твърдение, така и доказателства в негова подкрепа, че въобще В. В. е кандидатствал за работа по позиция шофьор, което да бъде препятствано от процесната ПАМ. Твърдението е хипотетично и неконкретизирано, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че същото не съставлява основание за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Правилни са и доводите на съда, че дори и да е налице твърдяната от жалбоподателя вреда, то същата, по своя интензитет не е противопоставима на презюмирания обществен интерес, чието опазване цели допуснатото от закона предварително изпълнение. В този смисъл, правилно Административен съд – София-област е приел, че искането е недоказано и като такова не следва да се уважи. По отношение на допълнително представения по делото Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-164 от 27.02.2025 год. от Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, настоящият съдебен състав намира, че същия не съставлява писмено доказателство от значение за предмета на спора – спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. На първо място, видно от резултатите, обективирани в този протокол, действително за обекта кръв не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, а за обекта урина е установено наличие на амфетамин. С оглед така обективираните в този протокол данни, същия има отношение към спора по същество – относно законосъобразността на оспорената ЗППАМ, но не и към предмета на настоящото производство – искане с правно основание чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,