Определение № 66 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 726/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. 28,[населено място], срещу определение от 08.11.2010 г. на С. градски съд по гр. дело №11013/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса на основание чл.84, т.1 ГПК. В обжалваното определение е посочено, че на основание чл.84, т.1 ГПК освобождаването от държавна такса настъпва по силата на закона без изричен акт на съда. Предмет на делото обаче са частни държавни вземания, за които се дължи държавна такса. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 84, т.1 ГПК държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Оттук следва, че държавните учреждения са освободени от заплащане на такса във всички случаи, освен по искове за частни държавни вземания и вещи - частна държавна собственост. В случая предмет на делото са вземания за обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и за мораторна лихва върху него, поради което правилно въззивният съд е приел, че се касае за частни вземания и за тях се дължи държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.