Определение № 2164 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1190/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Надежда Г. Г. и по молба на И. К. Г. и Надежда Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 316 от 12.11.2025 г. по т. д. № 405/2025 г. на Върховен касационен съд, І т. о. С него е отменено изцяло, по касационни жалби на СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ и на И. Я. К. и Я. И. К. - трети лица помагачи на СД „Интелсофт- Г., К. и сие“ решение № 487 от 22.07.2024 г. по в. т. д. № 894/23 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260056 от 25.01.2023 г. по т. д. № 1313/2019 г. на Софийски градски съд и вместо това съдът е постановил решение за отхвърляне на предявения от И. К. Г., М. К. Г., починала в хода на процеса и наследена от Надежда Г. Г. и от последната на собствено основание, срещу СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ иск по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК за установяване, че на основание чл. 97, ал. 1 ТЗ съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. - починала в хода на процеса и наследена от Надежда Г. Г. и от Надежда Г. Г. на собствено основание - наследници на починалия съдружник К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ от друга. В молбата на Надежда Г. с вх. № 261776/10.02.2026 г. по регистъра на СГС се твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи се, че след допускането на касационното обжалване ищцата по делото М. Г. е починала, като е оставила за свой наследник по закон своята майка Надежда Г., участваща в производството като ищца, в качеството й на наследник на починалия съдружник К. Г.. Молителката твърди, че при разглеждане на делото по реда на чл. 290 ГПК от ВКС и даване ход по същество на спора, същата е била конституирана като страна и като наследник на М. Г., но не е била надлежно представлявана в последното процесуално качество на правоприемник. Излага доводи, че е била упълномощила адвокат за участие в производството пред касационната инстанция, но упълномощаването е направено за упражняване на обема от нейните лични наследствени права – като наследник на К. Г.. Твърди, че в откритото съдебно заседание пред ВКС е била конституирана като страна по делото като наследник на починалата М. Г. на основание чл. 227 ГПК, но не е могла да участва в производството, тъй като явилият се адвокат-пълномощник е бил упълномощен за осъществяването на процесуално представителство на Надежда Г. и И. Г. и пълномощното е касаело упражняването на правата им, придобити като наследници на починалия К. Г.. Според молителката, пълномощното не произвеждало правно действие в частта относно наследените от нея права по делото, а именно като правоприемник на М. Т.. Прави се позоваване на ненадлежното й представляване в качеството на наследник на М. Т. в производството пред ВКС. В молбата за отмяна се твърди, че наследените права от К. Г. в качеството му на съдружник в ответното дружество следва да бъдат упражнявани съвместно от наследниците му в контекста на направено искане за продължаване на дейността от наследниците и встъпване по смисъла на чл. 97, ал. 1 ТЗ. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. По подробно изложени съображения се поддържа, че молбата е нередовна и недопустима поради липса на правен интерес и неяснота какви са фактическите твърдения на молителката - дали тя се позовава на недостиг на представителна власт или заявява превишаване на упражнената от пълномощника й представителна власт или отклонение от учредената представителна власт и кои са фактите, обективиращи тези отклонения. Третите лица помагачи на ответното дружество Я. К. и И. К. са депозирали отговори на молбата за отмяна, подадена от Надежда Г., в които изразяват становища за недопустимост и неоснователност на молбата. Мотивират липсата на правен интерес на молителката от отмяната на съдебното решение, постановено по искове по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК, тъй като след постановяването му по молба на Надежда Г. и И. Г. е възобновено производството по т. д. № 750/2023 г. на СГС с предмет исковете им срещу ответното дружество по чл. 97, ал. 2 ТЗ за изплащане стойността на дела на наследодателя им К. Г. от дружественото имущество. В подадената от И. К. Г. и Надежда Г. Г. молба с вх. № 261958/12.02.2026 г. се навежда основанието по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на решението на ВКС. Твърди се, че в хода на висящия процес по предявения иск по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК за установяване на основание чл. 97, ал. 1 ТЗ на членственото правоотношение между ищците и ответното СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ са били налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на ответника. Това не било сторено и ответното дружество било представлявано от преживелия съдружник Я. К., който участвал в производството и като трето лице помагач на страната на ответника. Молителите излагат доводи, че К. имал противоречиви интереси както с тези на дружеството, така и с молителите ищци. Считат, че тъй като преживелият съдружник К. и ищците молители в настоящото производство са в пряк конфликт на интереси с ответното дружество, последното е следвало да бъде представлявано от особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК. Излагат доводи, че противното е довело до липса на справедлив процес, до невъзможност спорът да бъде разгледан при гарантирана безпристрастност и до ограничаване на правото на защита, което сочело на правния им интерес от подадената молба за отмяна. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна СД „Интелсофт-Г., К. и сие“ се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. По подробно изложени съображения се поддържа, че молбата е нередовна и недопустима поради липса на правен интерес. Сочи се, че молителите нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, доколкото процесуалните им права не били засегнати от пороците на процесуалното представителство на ответното събирателно дружество, в чийто интерес те претендирали отмяната на решението на ВКС. Ответното дружество излага, че молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК не отговаря на изискването на закона за добросъвестност на упражненото право, тъй като ищците поддържали и били обезпечили искове по чл. 97, ал. 2 ТЗ, защитаваното по които право било несъвместимо с правото по чл. 97, ал. 1 ТЗ, предмет на настоящия исков процес, и Надежда Г. била депозирала още една молба за отмяна на влязлото в сила решение на касационната инстанция. От посоченото извеждат довод, че основаната на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК молба за отмяна представлява самостоятелен акт на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Третото лице помагач на ответното дружество Я. К. е депозирало отговор на молбата за отмяна, подадена от И. Г. и Надежда Г., в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Прави възражение за недопустимост на подадената молба за отмяна, тъй като молителите не твърдят тяхното право на защита по делото да е било нарушено поради наличието на обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК – липса на представителство от особен представител, а се позовават на ненадлежното представителство на насрещната страна. Сочи, че е недопустимо по реда на отмяната молителите да се опитват да упражнят процесуални възражения, които са имали възможността да сторят по реда на редовния инстанционен контрол. Счита, че молителите следва да обосноват правния си интерес от отмяната с оглед висящото производство по предявените от тях искове по чл. 97, ал. 2 ТЗ. Третото лице помагач на страната на ответника И. Я. К. в депозиран отговор оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна, подадена от И. Г. и Надежда Г.. Счита, че интересът на молителите от подадената молба за отмяна е отпаднал с оглед възобновеното производството по т. д. № 750/2023 г. на СГС с предмет исковете им по чл. 97, ал. 2 ТЗ срещу ответното дружество за изплащане стойността на дела на наследодателя им К. Г. от дружественото имущество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: По молба вх. № 261776/10.02.2026 г. по регистъра на СГС на Надежда Г. Г. Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила съдебно решение, постановено в исков процес, като е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата изхожда от легитимирана страна и са неоснователни възраженията на ответника и третите лица помагачи, че молителката няма правен интерес от подадената молба за отмяна. Наличието на интерес на молителката да иска отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК пряко следва от обстоятелствата, че тя е обвързана от неизгодно за нея решение, по отношение на което твърди порок по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, който я засяга. На този интерес не се отразява предявяването на искове по чл. 97, ал. 2 ТЗ от молителката и И. Г. в качеството на наследници на починалия съдружник в ответното дружество К. Г., както и обезпечаването на тези искове. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че производството по посочените искове, е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на преюдициалния спор относно членственото правоотношение между ищците и ответното дружество, предмет на установяване в настоящия исков процес, и е било възобновено след отпадане на пречката за движението му - влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Молбата съдържа изложение във връзка с въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. По молба вх. № 261958/12.02.2026 г. по регистъра на СГС на И. К. Г. и Надежда Г. Г. Молбата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но от лица, които не са процесуално легитимирани да искат отмяната на влязлото в сила решение на въведеното основание. Отмяната на влязло в сила решение представлява извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни поради наличието на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК основания. В случаите по чл. 303, ал. 1 ГПК легитимирана да инициира производството за отмяна е „заинтересованата страна“, тоест лицето, което е участвало като страна по делото, приключило с влязлото в сила решение, и е обвързано от неблагоприятните последици на решението, което е неправилно поради осъществяване на основанията по т. 1 – т. 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК, засягащи това лице. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Само страната, засегната от съответния порок, е легитимирана да иска отмяна, за да се освободи от обвързаността си от неизгодното за нея решение. Молителят не може да релевира като основание за отмяна нарушеното, според него, право на участие в процеса на насрещната страна – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. В случая подалите молбата за отмяна са участвали като главна страна – ищци в производството по предявения срещу СД „Интелсофт- Г., К. и сие“ иск по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК. Молителите като страна по делото са засегнати от влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от тях иск, но не са легитимирани да искат отмяната на решението на основание въведените с молбата пороци на решението по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като съобразно твърденията им последните са свързани с процесуални нарушения, отразили се на правото на участие в процеса на ответника по исковете търговско дружество. Молителите се позовават на нарушено право на участие на ответника търговско дружество поради неназначаването на представител на същото по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, при наличието на условия за това. Доколкото релевираният порок не засяга лично молителите, последните нямат качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и не са легитимирани да искат отмяната на влязлото в сила решение. По изложените съображения молбата на И. К. Г. и Надежда Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 316 от 12.11.2025 г. по т. д. № 405/2025 г. на Върховен касационен съд, І т. о. следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия