Определение № 5071 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2024 г.

С молба вх. №151634/09.05.2024 г. на Е. Я. К., [населено място], се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение №788 от 12.02.2024 г. по гр.д. №2227/2023 г. на Софийския градски съд, което е постановено по реда на чл.17 от Закона за защита от домашно насилие. Ответницата Н. А. Д., [населено място], оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Не претендира деловодни разноски. Решението, чиято отмяна се иска, е с предмет администриране на спорни отношения и постановяване на мерки по Закона за защита от домашното насилие, във връзка със закрила на субективни права /в този смисъл са мотивите към т. 22 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази категория съдебни актове обаче са извън приложното поле на института отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Неприложимостта на производството по Глава 24 ГПК към същите е поради това, че те не пораждат сила на пресъдено нещо, налице е възможността мерките да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това/ в този смисъл е и задължителното разрешение, дадено в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, тъй като извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, които не влизат в обсега на неговото приложение, както и по отношение на съдебни решения по спорна съдебна администрация, постановяващи правен резултат, който може да бъде променен, включително въз основа на новооткрити обстоятелства, чрез тяхното разглеждане в ново производство. В тази връзка следва да се подчертае, че предмет на решенията в производства по спорна съдебна администрация е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Промяната на гражданските правоотношения обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд след преценка по целесъобразност, /а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство/ на правнорелевантните факти. Актовете на съда по тези производства също влизат в сила. Влизането в сила на тази категория решения обаче не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Както се посочи по-горе, те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Това е така, защото те нямат за предмет материалноправен спор относно съществуването на субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. Доколкото предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, то решенията на съда при администриране на граждански правоотношения, не подлежат на отмяна по реда на 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото пред ВКС да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.