Определение № 4291 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от С. Д. Л. Х. частна жалба срещу определение № 1833 от 15.05.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, с което е оставена без уважение молбата на С. Д. Л. Х. за допълване на постановеното по делото решение № 390 от 28.03.2023 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с практиката на ВКС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателката, въззивният съд се отклонил от последователната практика на ВКС в производствата по чл.247 ГПК. С извода си, че не се дължат разноски във въззивното производство, образувано по жалба срещу решение на първоинстанционен съд за допускане или отказ да бъде поправена очевидна фактическа грешка в първоинстанционно решение, съдът създавал възможност за безспирно образуване и водене на такива неоснователни производства. Към частната жалба е приложено изложение на касационните основания, каквото обаче не се изисква в настоящото производство по чл.274, ал.2 ГПК. Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК. По същество частната жалба е основателна, поради следното: С решение № 390 от 28.03.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, е потвърдено решение № 260239 от 15.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 16630 от 2015 г. на Варненския районен съд, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 426 от 06.02.2018 г., постановено по същото дело. Подадена е молба от С. Д. Л. Х. с искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските, която е оставена без уважение с обжалваното определение. В него е прието, че производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК има несамостоятелен характер. Доколкото регламентът на чл.81 ГПК визира решаващия акт на съда, недопустимо е производство, което възниква по повод такъв акт, да обуславя отделно право по чл.78 ГПК. Освен това се сочи, че законодателят не цели присъждането на разноски да въздейства възпиращо за инициирането на последващи съдебни спорове, поради което не може това да бъде единственото основание страната, подала неоснователна молба, да бъде осъдена за разноските. Приетото от съда в обжалваното определение е неправилно. Действително в трайната практика на ВКС се приема, че поради несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК в него не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл.81 ГПК не намира приложение. Доколкото е налице сходство между производствата по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за разноски, направени пред съда, който се е произнесъл с решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд основно решение. Различна е обаче хипотезата, когато решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка е обжалвано и пред горестоящия съд, упражняващ инстанционен контрол, е спорен въпросът за правилността на произнасянето на първоинстанционния съд в решението му по чл.247 ГПК. В този случай страните имат определено процесуално качество според позицията си във въззивното производство, поради което при разрешаването от въззивния съд на спора за правилността на първоинстанционното решение по чл.247 ГПК направените във въззивното производство разноски следва да се присъдят според правилата на чл.78 ГПК- съобразно изхода на делото пред въззивния съд. Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а постановеното по въззивното дело решение да се допълни, като на С. Х. /ответник по приетата от въззивния съд за неоснователна въззивна жалба/ се присъдят направените от нея във въззивното производство разноски в размер на 390 лв., съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение