Определение № 10520 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К. против определение № 1181/05.08.2026г. по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд София област, с което е оставена без разглеждане искова молба на К. против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от съдопроизводствените действия по административно дело № 11406/2023г. дела на АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение 1181/05.08.2026г. по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд София област е оставена без разглеждане искова молба на Г. В. К. против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от съдопроизводствените действия по административно дело на АССГ и производството по делото е прекратено. Административен съд София област, съобразявайки се с Определение № 4802 от 23.10.2025 г. по адм. дело 3878/2025год. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че исковата претенция попада в приложното поле на чл.128, ал.1, т.6 от АПК, като по своята правна същност представлява искане за обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на административен съд София – град по адм.дело № 11406/2023 г. по описа на този съд. Административен съд София-област подробно е проследил в какво се състои предметът на посочените дела на АССГ, както и извършените по тях съдопроизводствени действия и постановени актове. Приел е обаче, че в предоставения от съда срок нередовностите на исковата молба не са отстранени. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К., в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим. Освен това, съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение по този законов текст за вреди от правораздавателна дейност при наличието на три, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на конкретни права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно решаващият състав на АССО е приел, че ищецът нито сочи, нито твърденията му могат да бъдат свързани с конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, създаваща конкретни права за частноправни субекти, за които съдът да провери дали са нарушени съществено или не, за да се ангажира по същество отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бланкетно позоваване на текстове от ДЕС, ДФЕС, ЕКПЧОС или ХОПЕС не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно-следствената връзка с твърдяната вреда. Нормата на чл.2в ЗОДОВ не е правно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, нито за ангажиране отговорността на съда за правораздавателната му дейност извън конкретния уреден в посочената норма фактически състав. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,