Определение № 1613 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4961/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на страните по делото срещу определение № 15208/11.08.2025г. по в.гр.д.№ 8337/24г. по описа на СГС, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение от 23.03.2025г. в частта за разноските. Жалбоподателят ищец И. Г. Л. иска отмяна на определението с довод, че преценката на съда за основателността на възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК е неправилна. Жалбоподателят ответник „Български пощи“ ЕАД иска отмяна на определението с довод, че извършената с въззивното решение преценка за прекомерност на заплатеното от ищеца за първата и въззивната инстанции адвокатското възнаграждение, е правилна. Върховният касационен съд, след съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в обжалваната от ответника част, с която исковете по чл. 344 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, последният – частично, и е отменено частично в обжалваната от ищеца част, с която искът по чл. 344, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ е бил отхвърлен. При този изход по съществото на спора е прието, че на ищеца се следват сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Като е съобразил, че за всяка от инстанциите ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от по 4300 лева, а възражението са прекомерност на заплатеното пред първата инстанция е отхвърлено с влязло в сила определение по чл. 248 ГПК, въззивният съд напълно правилно е приел, че не може да ревизира преценката за прекомерност на първоинстанционния съд и съобразявайки се с нея е определил дължимо възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете на общо 3750 лева, от които 3329,10 лева вече са присъдени от първата инстанция и остава да се присъдят още 420,90 лева. Няма законово основание твърдяното от ищеца, че искът по чл. 225, ал.1 КТ е уважен изцяло, защото частичното му отхвърляне е в резултат от упражнено възражение за прихващане. Определящо за размера, до който е уважен един иск, е отразеното в диспозитива на съдебното решение. За да уважи направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК срещу заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд, последният е съобразил приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, че посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а от значение за преценката е вида на спора - трудов, интереса- сравнително висок материален, вида и количеството на извършената работа – изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, представителство в едно съдебно заседание, искане за събиране на едно доказателство – справка от НАП, и преди всичко неотличителната фактическата и правна сложност на делото. Според настоящата инстанция, съвкупната преценка на посочените налага намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд до 900 евро. В обобщение, като намира жалбата на ответника за неоснователна, а тази на ищеца за частично основателна, настоящият състав да отмени атакуваното определение в частта по присъдените на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски за въззивната инстанция и определи такива в размер на 900 евро, а в останалата част определението следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд