Определение № 1444 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Т. от Република Турция чрез адв. К. А., подадена срещу определение № 3046 от 30.11.2022 г по ч.гр.д. № 1972/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя частна жалба срещу разпореждане № 263080 от 08.03.2022 г. по гр.д. № 13633/2016 г. на СГС, с което на ищеца е указано да представи въпросен лист, чрез който да бъдат зададени въпроси на свидетел по делото при извършване на разпит по делегация в Република Турция. В частната жалба се подържа, че разпореждане № 263080 от 08.03.2022 г. по гр.д. № 13633/2016 г. на СГС за извършване на разпит по делегация извън територията на Република България е недопустимо. Иска се отмяната му, както и отмяната на определение № 3046 от 30.11.2022 г по ч.гр.д. № 1972/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което жалбата му срещу посоченото разпореждане е оставена без разглеждане. Ответникът по жалбата А. Х. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. Н. П.. Поддържа, че подадената жалба е недопустима, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява следното: По доказателствено искане на ответника по гр.д. № 13633/2016 г. на СГС А. Х. А. с определение № 26818 от 21.11.2018 г. са допуснати двама свидетели при режим на довеждане. Поради невъзможност един от свидетелите да бъде доведен от Република Турция, е допуснат разпит по делегация. В тази връзка съдът с разпореждане № 263080 от 08.03.2022 г. е указал на насрещната страна - ищеца Х. Т., че има възможност да представи въпросен лист, чрез който да зададе въпроси на свидетеля. Разпореждането е обжалвано от ищеца пред Софийския апелативен съд с искане да бъде отменено. С обжалваното определение № 3046 от 30.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1972/2022 г. на САС, е прието, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол акт, поради което апелативният съд я е оставил без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното определение е такова по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване. То не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито пък попада в изрично посочените в закона случаи по смисъла на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради изложеното подадената жалба се явява недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на самостоятелно обжалване. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО