Определение № 267 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Илиянка Илиева” ЕООД и И. А. И. против разпореждане от 26.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 3369/2019 г. от съдия-докладчик по делото по описа на САС. Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната касационната жалба на двамата жалбаподатели, съдът е приел, че не е внесена държавната такса по касационната жалба. С разпореждане, касационната жалба е оставена без движение, като на двамата жалбоподатели е указано в едноседмичен срок да внесат по 30 лева държавна такса, по сметката на ВКС. Жалбоподателите са подали молба, с която са изложили твърдения, че дължимата от тях държавна такса е в размер на 15 лева, а не 30, както е постановил съда, с разпореждането си за оставяне без движение на подадената касационна жалба. Твърдения, че дължимата държавна такса е в размер на 15 лева, а не на 30 лева по подадената касационна жалба, се излагат и в настоящото производство, с подадената частна жалба. Съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за произнасяне по допускане на касационното обжалване се дължи 30 лева държавна такса, при подаване на касационната жалба, поради което разпореждането, с което е оставено производството по подадената касационна жалба без движение е правилно и законосъобразно. Неизпълнението на задължението за внасяне на дължимата държавна такса в дадения от съда срок е довело до постановяването на обжалването разпореждане, което е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС