Определение № 417 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от частен съдебен изпълнител А. М. Б., чрез процесуалния представител адвокат А. частна жалба против разпореждане от 5.03.2020г. по в.гр.д. № 2161/2019г. на Апелативен съд София за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за присъдените обезщетение и законна лихва, на основание чл.404, т.1 ГПК. Според жалбопадателя постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е налице определение на ВКС, с което е спряно изпълнението на постановения въззивен акт. Счита, че допълнителен аргумент е и обстоятелството, че интересите на ищеца са гарантирани въз основа на внесеното обезпечение Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от К. И. З., с които оспорва основателността на искането и излага подробни съображения, касаещи съществото на съществуващия между страните спор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима, но неоснователна. Съображенията: Предпоставките за издаване на изпълнителен лист са посочени в закона и в случая те са налице – редовен от външна страна осъдителен акт на въззивен съд, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Наличието на постановен акт по реда на чл.282, ал.2 ГПК от касационната инстанция, на който жалбоподателят се позовава, не е сред предпоставките за които следи компетентният съд да се произнесе по молбата по чл.405, ал.1 ГПК. Наличието на издаден изпълнителен лист няма отношение към постановеното спиране на изпълнението, още повече че спирането е ограничено до постановяване на акта от касационната инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение