Определение № 8921 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Х. Т., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адв. Т. А. Илиев. Жалбата е срещу определение №21443 от 29.05.2026г., постановено от Административен съд София - град по адм. д. №5787/2026г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. Х. Т. против решение №201/11.02.2026г. на председателя на ДАБ при МС с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното определение №21443 от 29.05.2026г. по адм. д. №5787/2026г. Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.5 от АПК и е приел, че жалбата е просрочена, тъй като оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е връчено на М. Х. Т. на 17.03.2026 г. при условията на чл.76, ал.5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) - по пощата, с известие с обратна разписка с отбелязване "Непотърсена". Срокът за оспорването му е 14-дневен и е изтекъл на 01.04.2026г., а жалбата била подадена много след изтичането му - на 21.04.2026г. Обжалваното определение е неправилно. Необосновани и незаконосъобразни са правни изводи на решаващия съд за недопустимост на оспорването на основание чл.159, т.5 от АПК. Според чл. 76 от ЗУБ решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ международна закрила, или на неговия законен представител или адвокат. Съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който разбира (ал.1). Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца и на преводача, съответно на тълковника, и на длъжностното лице. Отказът да подпише решението се удостоверява с подписите на двама свидетели (ал.2). Ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка (ал.3). При тази законова регламентация уреденият в чл.76, ал.1 от ЗУБ начин за връчване на решенията на председателя на ДАБ при МС е водещ. Изчерпването му е предпоставка за съобщаване на решението с обратна разписка при условията на чл.76, ал.3 от ЗУБ. Т.е. изчерпването на първия способ – лично съобщаване, обуславя приложението на втория способ. Така е, защото в алинея 3 е предвидено, че ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка. Двата способа не са поставени в отношение на алтернативност и административният орган няма право на избор кой от тях да предпочете. За да се премине към втория способ, по делото следва да се удостовери, че първият е обективно неприложим. В разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 законодателят урежда последиците от приложението на втория способ, но те настъпват само ако същият е приложен редовно, т.е. след изчерпване на възможностите за лично съобщаване и надлежното удостоверяване на това обстоятелство. В случая обжалваното решение на решаващия орган при ДАБ е издадено на 11.02.2026г. Изпратеното съобщение от 17.02.2026г. /л.47 от първоинстаницонното производство/ е за покана лицето да се яви в ДАБ за лично връчване на решението. Това е относимо към връчването по основния ред по чл.76, ал.1 от ЗУБ. Едва след ненамиране на лицето и изтичане на 14-дневния срок от издаването му по чл.76, ал.3 от ЗУБ, е могло да се пристъпи към втория способ за връчване – изпращане на съобщение с обратна разписка. В случая неправилно са смесени двата реда за връчване, като при неизчерпване на основния ред по чл.76, ал.1 от ЗУБ, изпратената на 17.02.2026г. обратна разписка е счетена като такава по втория способ за връчване по чл.76, ал.3 от ЗУБ. Това не е така, защото към този момент (17.02.2026г.) не е изтекъл 14-дневния срок по чл.76, ал.3 от ЗУБ от издаването на решението на 11.02.2026г. След неговото изтичане липсва съобщаване с обратна разписка по реда на чл.76, ал.3 от ЗУБ. При нередовно връчване по този ред не може да се приложи и законовата фикция по чл.76, ал.5 от ЗУБ – ако съобщението с обратна разписка се върне в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. С оглед на изложеното оспореното решение на решаващия орган при ДАБ не е връчено на М. Х. Т. при условията на чл.76, ал.5 от ЗУБ. Видно от молба рег. №УП23999/14.04.2026г. оспореното решение №201/11.02.2026г. на председателя на ДАБ при МС е връчено лично на оспорващия на 16.04.2026г., удостоверено с неговия подпис. Жалбата до АССГ е подадена директно в съда и е постъпила на 21.04.2026г., т.е. в рамките на законовия и посочен в решението на ДАБ 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на връчване. Затова подадената жалба е допустима и е следвало да бъде разгледана от съда. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение