Определение № 10987 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2025 г.

Образувано е по частна жалба на С. М. И., от гр. Велико Търново, [улица], чрез адв. К. Станчев от АК - Велико Търново срещу Определение № 3150 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 800/2025 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново. По съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при ОД на МВР - Велико Търново, е представил писмен отговор с доводи за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд С. М. И. е оспорила фактическо действие на сектор "ПП" към ОДМВР Велико Търново, изразяващо се в изземване без основание на притежаванато Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № [номер], по силата на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-1275-000233 от 23.09.2025 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР Велико Търново, и противоправното му задържане. Съгласно поддържаните твърдения, след издаване на разпореждане по ч.адм.дело № 784/2025 г. на АС - Велико Търново е било върнато посоченото СУМПС, но на 02.10.2025 г. е била връчена Заповед ЗППАМ № 25-1275-000233/23.09.2025 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради данни за наличие на психично заболяване, свидетелството временно е отнето, до отпадане на основанието за това. Позовавайки се на злоупотреба с власт и тенденциозно процедиране, искателката счита изземването за незаконосъобразно. С оспореното понастоящем определение АС - Велико Търново е оставил без разглеждане искането като недопустимо. За да постанови този резултат е приел, че търсената съдебна защита е неприложима, доколкото извършените от контролните органи фактически действия се основават на административен акт - заповед за прилагане на ПАМ, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, защитата срещу които е несъвместима със съдопроизводството по чл. 250 АПК. Определението е законосъобразно. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. Видно от основанието и петитума на отправеното до АС Велико Търново искане, претенцията на С. М. И. по чл. 250, ал. 1 АПК касае изземване на СУМПС в резултат на постановен административен акт - Заповед за прилагане на ПАМ от 02.10.2025 г. Заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона (Арг.: чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗДвП), ето защо и СУМПС на искателката е било иззето от органите на ПП - ОДМВР Велико Търново. Така извършените действия са част от процедурата по прилагане на ПАМ (Глава VІ ЗДвП), поради което законосъобразността им не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол (Арг.: чл. 21, ал. 5, вр. с ал. 1 АПК). Бидейки част от нормативно регулираната дейност на контролния орган, те са постановени въз основа и в изпълнение на административен акт, поради което и не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни фактически действия. При установените по делото релевантни за спора факти, съдът обосновано е приел, че действията, които жалбоподателката И. твърди, че са били незаконни и чието преустановяване претендира, са осъществени въз основа на административен акт - ЗППАМ № 25-1275-000233/23.09.2025 г., чието изпълнение е свързано с изземване на СУМПС. А след като действията се извършват от административен орган или от длъжностни лица от неговата администрация в изпълнение на административен акт, защитата при твърдяната незаконосъобразност не е по реда на чл. 250 АПК. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил верен правен извод за недопустимост на производството, като правилно е посочил, че релевираните възражения за законосъобразността на процедирането на органите на сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, могат да бъдат проверени при оспорване на заповедта по съдебен ред. Определението, по изложените в него съображения, е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,