Определение № 495 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 09.02.2018г., постановено по гр.д. № 2986/2017 г. на ВКС,ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2017г. по гр.д.№12282/2015г. на ГС София. Частният жалбоподател – Д. Н. А., чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неправилност на определението моли за неговата отмяна и за произнасяне по касационната й жалба. Ответникът по жалбата – О.К.И. „Н.”-София, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Подадената частна жалба, с която е сезиран настоящият състав на ВКС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения: В производство по реда на чл. 288 ГПК предходният състав на ВКС се е произнесъл по наличието на основания за допускане до касационна проверка на въззивното решение. С постановяване на определението на предходния състав на касационния съд редът за разглеждане на спора е изчерпан и последващ инстанционен контрол е процесуално недопустим. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, са окончателни и не подлежат на обжалване. Съдебният акт влиза в сила от датата на обявяването му и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Само ако определението на касационната инстанция е първият преграждащ развитието на делото съдебен акт, то подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Ето защо подадената частна жалба е с недопустим предмет и следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът