Определение № 8352 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2026 г.

ВАССедмо отделение27.07.2026 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 7023 от 15.06.2026 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1760/2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2454562 от 11.04.2026 г. на полицай към РУ 03 Пловдив ОДМВР Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА особено мнение на съдия Искра Александрова: Не споделям становището на мнозинството от състава за отмяна на определението и за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Считам, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно, по следните съображения: Тежестта за доказване на кумулативните предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение – настъпило ново обстоятелство и произтичаща от изпълнението значителна или трудно поправима вреда, съизмерима със защитавания обществен интерес тежи изцяло върху искателя. Тяхното наличие не се предполага от съда, а се доказва. Характеристиката на принудителните административни мерки е изяснена в правната доктрина. За разлика от административните наказания, които санкционират реализирано нарушение, ПАМ имат за цел да предотвратят извършването на административно нарушение, да преустановят такова, което продължава да се извършва към момента на установяването му, или да отстранят вредните последици от вече извършено нарушение, като според преследваната цел се разграничават превантивни, преустановителни и възстановителни ПАМ. Приложената спрямо жалбоподателя мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП има едновременно преустановителен характер – прекратява установеното при проверката нарушение и превантивен характер. За различните нарушения, законодателят е предвидил различни по тежест наказания, респективно различни по интензитет принудителни административни мерки. От разпоредбите в ЗДвП и Кодекса на застраховането се установява, че е предвиден състав на нарушение, допуснато от водач управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал.3 ), както и такъв при който нарушението се изразява единствено и само в липсата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл.647 от Кодекса за застраховането). В първия случай, наказанието е освен глоба и лишаване на лицето от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Респективно за това нарушение се налага ПАМ - отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца ( чл.171, ал. 1, т.1 б. "з ", подбуква "гг"). В другия случай наказанието е само глоба, а ПАМ се налага до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца ( чл. 171, ал.1, т.1 б. "е"). Тоест, новото обстоятелство - предоставяне на информация за сключена валидна застраховка е релевантно единствено и само, когато ПАМ е наложен на осн. чл. 171, ал. 1, т.1 б. "е ", но не и в хипотезата на б. "з", подбуква "гг". Това е така, тъй като със сключването на застраховката "Гражданска отговорност" се отстранява самото нарушение за което е наложена ПАМ по чл. 171, ал.1, т.1 б. "е" ЗДвП, а в случая на чл. 171, ал.1, т.1 б. "з", подбукви "гг" ЗДвП установеното нарушени не се отстранява. От друга страна, по делото е установено, че СУМПС е иззет като доказателство при установяване на нарушението от актосъставителя, както и че административнонаказващия орган е прекратил административнонаказателното производство на оосн. Чл. 54, ал.1 т.9 ЗАНН с мнение, че е извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. В тези случаи, съгласно чл.33, ал.2 ЗАНН, изетите вещи и веществени доказателства се задържат до произнасянето на прокурора, който е сезиран със случая. При липсата на доказателства за произнасяне на прокурора в конкретния случай и то благоприятно за жалбоподателя, за последния не е налице интерес да иска спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тъй като не би постигнал желания ефект – връщане на СУМПС. По тези съображения преценявам частната жалба като неоснователна. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на С. В. Ш. от [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. А. Будакова срещу Определение № 7023 от 15.06.2026 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1760/2026 г., с което е оставено без уважение искането на Ш. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-2454562 от 11.04.2026 г. на полицай към РУ 03 Пловдив ОДМВР Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение поради неналичие на предпоставките за прилагане на конкретната ПАМ. Сочи се, че въпреки представените доказателства в подкрепа на искането, съдът не ги е обсъдил и съобразил, приемайки абсолютна недоказаност на твърдението за настъпващи за жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди от наложената ПАМ. Обратно на приетото от съда се твърди, че процесната ПАМ ще му създаде огромни ежедневни неудобства поради отдалечеността на местоработата от местоживеенето му и липсата на обществен транспорт за връзка между селата и конкретно в [населено място], обл. Пловдив и града. По горните съображения и с оглед изложените според жалбоподателя сериозни аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, се претендира отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – полицай към РУ 03 Пловдив ОДМВР Пловдив не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на С. В. Ш. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-2454562 от 11.04.2026 г. на полицай към РУ 03 Пловдив ОДМВР Пловдив, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. Искането си жалбоподателят е обосновал с твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че твърдените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Преценил е, че сочените затруднения не опровергават и не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове, а и не се установяват от представените документи тъй като се оказва, че местоживенето и местоработата на жалбоподателя е в [населено място]. Приел е също, че Ш. не е представил доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на закона, въпреки лежащата върху него доказателствена тежест за това. По тези съображения съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед №GPAM-2454562 от 11.04.2026 г. полицай към РУ 03 Пловдив ОДМВР Пловдив еприложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, претендиращ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Законодателят изисква обаче тя да е значителна или да има такова отражение върху патримониума на молителя, че за него да е трудно или да не може да я поправи. В същото време настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно, а не хипотетично, като за вероятността за настъпването й и за възможния й размер молителят трябва да ангажира и представи доказателства, а не само да твърди евентуалното им настъпване. От друга страна, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно, в случая предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Ш. да управлява МПС и да се придвижва до местоработата си. В същото време, по делото са депозирани доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, изразяващи се в представени данни за валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 11.04.2026 г. и въз основа на това, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП - служебно възстановяване на прекратената регистрация на пътното превозно средство след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Следва да се отбележи, че разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното обосновава извода, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда, което е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Предвид гореизложеното, като е приел за неоснователно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

18

Ползваме необходими бисквитки за входа и чата. С ваше съгласие добавяме и бисквитки за статистика, за да виждаме кое помага. Без реклами. Повече ·