Определение № 5729 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на Г. К. П., К. Г. П. и М. Г. И. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответниците по искането – Д. М. К., И. Д. К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Д. М. К. и М. Д. К., чрез процесуалния им представител в писмен отговор, оспорват искането за допълване на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, с доводи за недопустимост и неоснователност. Сочат, че молбата за изменение в частта за разноските е недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Излагат съображения, че искането за още един хонорар на адвоката на ответната страна е направено несвоевременно. Считат, че са привлечени като страни по волята на административния орган и на съда, а не по собствено желание, поради което е несправедливо да бъдат осъждани да заплащат допълнителен адвокатски хонорар. Останалите ответници по искането не изразяват становище по молбата. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноските за допустимо като направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Твърдението на ответника за недопустимост на искането, тъй като по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, е неоснователно. В случая се касае не за изменение на решението в частта за разноските, когато представения списък по чл. 80 от ГПК има значение за допустимостта на производството, а за допълване на постановеното решение поради липса на произнасяне от страна на съда по направено от страната искане за присъждане на разноски, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това по делото с молба от 24.01.2025 г. процесуалния представител на касаторите представя списък на разноските и своевременно прави искане за присъждане на разноски, направени както в първоинстанционното производство, така и за касационната инстанция (л.56-57). Ето защо доводите на ответниците по искането - Д. М. К., И. Д. К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Д. М. К. и М. Д. К. за недопустимост на същото, са неоснователни. Искането за допълване на решението в частта му за разноските е основателно, като съображенията за това са следните: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд обезсилва решение № 2532 от 21.12.2023 г., постановено по адм.д. № 421/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград и прекратява производството по делото. В решението си, съдът не се произнася по цялото искане, направено своевременно както с касационната жалба, така и уточнено с молба от 24.01.2025 г. от процесуалния представител на касаторите – адв. Г. Динчев за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (л. 57) и за първоинстанционното производство. Съгласно правилото на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството по делото, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая касационната инстанция обезсилва постановеното от първоинстанционният съд решение и прекратява производството по делото поради липса на правен интерес за жалбоподателите - Д. М. К., И. Д. К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Д. М. К. и М. Д. К. от обжалване на заповед № 18-3156 от 17.03.2023 г. на началника на СГКК - Благоевград, поради което в тежест на същите са и направените по делото разноски от страна на заинтересованите страни в първоинстанционното производство. Неоснователен е доводът на ответниците, че са привлечени като страни по волята на административния орган и на съда, а не по собствено желание, поради което не дължат разноски в първоинстанционното производство. Последното е образувано по тяхна жалба, поради което в производството същите не са заинтересувани страни, а жалбоподатели, а съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството по делото право на разноски имат и заитересованите страни, за които актът е благоприятен. Разноските за първоинстанционното производство са поискани своевременно като се претендират на основание чл. 38, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 38, ал.2 ЗА. В първоинстанционното производство са представени договори за предоставяне на безплатна правна помощ (л.120-125), поради което искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските е основателно, като на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения от адвокатска работа (заглавие изменено ДВ бр.14 от 2025 г.) следва да се осъдят Д. М. К., И. Д. К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Д. М. К. и М. Д. К. да заплатят на адв. Г. Динчев сумата 1250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение,