Решение № 8962 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Н. М. П. от гр. Варна (с адрес в [жк], [адрес]) искане за отмяна на влязло в сила Определение № 9477/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9447/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искането, след направеното уточнение от назначения в настоящото производство служебен защитник на П. (л. 46 – 47 от адм. дело № 2519/2026 г. по описа на Върховния административен съд), е основано с наличие на основание по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че искателят, вследствие на нарушаване на съответните правила, е бил лишен от възможност да участва в делото, както и че е нарушено правото му на „ефективен“ достъп до съд. Иска се отмяна на влязлото в сила определение на касационната инстанция и връщане на делото на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по първоинстанционната жалба на П. против писмо, рег. № РД25009323ВН_006BH/24.04.2025 г. на кмета на Община Варна. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – кметът на Община Варна, в писмено становище от 22.01.2026 г. излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Иска същото да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако искателят претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява искането на П. за отмяна на влязлото в сила определение на касационната инстанция за допустимо, като подадено от надлежна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и срещу определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно, като съображенията за това са следните: Производството по адм. дело № 9447/2025 г. на Върховния административен съд, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска, е образувано по частна жалба на Н. М. П. против Определение № 8270 от 23.07.2025 г. по адм. дело № 903 по описа на Административния съд – Варна за 2025 г., с което е върната частната жалба на П. против прекратително Определение № 6030 от 04.06.2025 г., постановено по същото административно дело. В съдебното производство по адм. дело 903/2025 г., Административният съд – Варна с Определение № 6675/18.06.2025 г. е оставил без движение частна жалба на П. срещу прекратително Определение № 6030 от 04.06.2025 г., постановено по същото административно дело, давайки му указания за отстраняване на недостатъци на оспорването, а именно: 1. В 7-дневен срок от уведомяването да представи доказателства за платена държавна такса от 30, 00 лв. по банкова сметка на Върховния административен съд; 2. Да представи на хартиен носител препис от частната жалба или да представи доказателства за платена такса по чл. 102з, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в размер на 2, 00 лв.; 3. Да представи доказателства за юридическа правоспособност или частната жалба да се приподпише от адвокат с приложено пълномощно за приподписването; 4. Да се посочат точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното определение. Указани са му също последиците от неизпълнението на дадените указания. Съобщение за постановеното Определение № 6675/18.06.2025 г. П. получил на дата 23.06.2025 г., като, в дадения му с това определение 7-дневен срок, не проявил процесуална активност да изпълни указанията по същото. С Определение № 8270/23.07.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г., Административният съд – Варна, като се мотивирал с процесуалната пасивност на подателя на частната жалба против прекратително Определение № 6030 от 04.06.2025 г. да изпълни указанията по определението за без движение и констатирал нередовността на тази частна жалба, е преценил, че същата следва да бъде върната на П. на основание чл. 213а АПК. Определение № 8270/23.07.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административния съд – Варна е обжалвано с частна жалба от П. пред Върховния административен съд. Образувано е частно адм. дело № 9447/2025 г., по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. Тричленният състав е обосновал неоснователност на подадената частна касационна жалба с доводи, че доколкото реализирането на потестативното процесуално право на оспорване зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, вкл. наличието на всички процесуални предпоставки, а П. не е отстранил нередовностите по негова частна жалба против Определение № 6030/04.06.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административния съд – Варна в срок до 30.06.2025 г., нито изпълнението на указанията по Определение № 6675/18.06.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административния съд – Варна се констатира към момента на постановяване на касационното определение, предмет на искането за отмяна, неизпълнението на указанията по Определение № 6675 от 18.06.2025 в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство, респ. процесуалните действия по връщане на частната жалба са правилно предприети от Административния съд – Варна. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно, искането за отмяна на това основание, следва съдът да е допуснал нарушаване на процесуални права на страната. Разпоредбата предвижда няколко отменителни хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството; не е била надлежно представлявана; не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Фактическата установеност по адм. дело № 9447/2025 г. по описа на Върховния административен съд сочи на извод, че правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство по това дело не е било възпрепятствано или ограничено. П. е упражнил надлежно процесуалните си права, възползвал се е от законовата си възможност да обжалва Определение № 8270 от 23.07.2025 г. по адм. дело № 903 по описа на Административния съд – Варна за 2025 г., неговата частна жалба е разгледана от тричленен състав на Върховния административен съд по правилата на Глава тринадесета АПК, в закрито заседание, съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 АПК, като е постановено определението, чиято отмяна се иска, с което първоинстанционният съдебен акт на административния съд е оставен в сила. П. също така не е бил лишен и от възможността да се защити чрез представител. Установява се, че с частната си жалба, вх. № 14800/24.07.2025 г. по описа на Върховния административен съд, против Определение № 8270 от 23.07.2025 г. по адм. дело № 903 по описа на Административния съд – Варна за 2025 г. (л. 3-5 от адм. дело № 9447/2025 г. на Върховния административен съд), лицето не е правило искане за предоставяне на правна помощ за производството по тази частна жалба, за да се преценява от настоящия състав, дали има допуснато нарушение като не му е предоставена такава. Според приложимата разпоредба на чл. 95, ал. 1 ГПК не е предвидена възможност за служебно предоставяне на правна помощ. Затова, противно на изложените в искането за отмяна аргументи, не може да се приеме накърняване на правото на защита на П. по адм. дело № 9447/2025 г. на Върховния административен съд. Относно доводите на искателя за допуснати в хода на адм. дело № 903/2025 г. по описа на Административния съд – Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, обосноваващи неправилност на постановяваните по това дело съдебни актове, следва да се посочи, че те са неотносими за обсъждане и преценка в настоящото производство, което има за предмет единствено това, дали П. е бил лишен от възможността да участва в адм. дело № 9447/2025 г. на Върховния административен съд. Тези аргументи следва да се заявяват в конкретните съдебни производства по касационно оспорване на съответните съдебни актове и се преценяват при касационната проверка по реда на инстанционния способ за контрол в административното съдебно производство. Същите не представляват основания за отмяна на влязло в сила решение/определение по извънинстанционния способ по чл. 239 АПК. В искането за отмяна, макар и бланкетни, са изложени и съображения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при постановяване на Определение № 9477/09.10.2025 г. по адм. дело № 9447/2025 г. на Върховния административен съд. Същите са недопустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като определението, чиято отмяна се иска, не подлежи на инстанционен контрол. Законодателят не е предвидил извънредния извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, преграждащи развитието на делото, да се използва за нов инстанционен контрол на съответния съдебен акт, чиято отмяна се иска. С оглед изложеното подаденото от П. искане за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия