Определение № 3677 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А. М., гражданка на Република Филипини, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу определение № 42057/15.12.2025г. по адм. дело № 10813/2025г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на А. А. М. против Заповед № 53643-4943/09.11.2024 г. на Заместник - директора на Дирекция „Миграция“ МВР, с която на основание чл. 24и, ал.16 във връзка с ал. 15 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е прекратено административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, с цел достъп до пазара на труда „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Частният жалбоподател заявява, че оспореното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение предвид произнасянето на първоинстанционния съд с определение, а не с решение, поради което съдът е постановил съдебен акт без да се произнесе по допустимостта на направените от жалбоподателя доказателствени искания за събиране на нови доказателства. Излагат се доводи, че са били налице всички необходими документи за разглеждане на подаденото заявление, но по независещи от чуждата гражданка причини, които е целял да докаже в първоинстанционното производство, заявлението за издаване на виза по чл. 15 ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, не е представено пред административния орган в законоустановения срок. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество със задължителни указания по приложението на закона. Претендират се разноски. Ответникът – заместник - директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е образувано по жалба от 13.10.2025г. и допълнение към жалба от 21.10.205г. от А. А. М., гражданка на Република Филипини, редовно упълномощен процесуален представител, срещу заповед № 53643-4943/09.11.2024г. на Заместник - директора на дирекция „Миграция“ МВР, с която е прекратено административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел достъп до пазара на труда „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на А. А. М., гражданка Република Филипини. Административният съд е приел, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и прекратил образуваното по нея производство. За да се достигне до този правен резултат е прието, че производство пред органа е образувано по заявление, подадено на основание чл. 24и, ал.4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ от „РОДИА КОМЕРС“ АД в качеството му на работодател на чуждата гражданка. Към заявлението са приложени част от изискуемите съгласно чл. 24и, ал.5 от ЗЧРБ, а именно: копие на паспорт на чуждата гражданка, свидетелство за чисто съдебно минало на чуждата гражданка, доказателства, обосновка на искането в което работодателят е посочил фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работника – гражданин, справка декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, сключен срочен трудов договор заедно с длъжностна характеристика за длъжността. В хода на административното производство с писмо рег№536400-65649/09.11.2023г. Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи е изискала становище от Агенция по заетостта по чл. 15, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и от Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ съгласно чл. 41, ал. 1 т.2 от ЗДАНС. В писмото на органа е посочено, че лицето има заповед за прекратяване на административно производство от 17.10.2023 г. В отговор от Агенция по заетостта е постъпило положително становище №СМ-11495/4.12.2023 г., а от ДАНС не е постъпило възражение по подаденото искане за получаване на разрешение за продължително пребиваване на чуждата гражданка. При спазване на изискванията на чл.24и, ал. 14 от ЗЧРБ, с писмо рег.№71961/06.12.2023г., административният орган е уведомил работодателя „РОНДИА КОМЕРС“ АД, на посочения от него електронен адрес, за предоставения достъп до пазара на труда за чуждата гражданка, както и за задължението за предприемане на действия по подаване на заявление за виза „Д“, както и за представяне на медицинска застраховка валидна на територията на РБ за целия период пребиваване. В уведомлението също е посочено, че в 14-дневен срок от влизането на чуждата гражданка на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чуждата гражданка в дирекция „Миграция" или в отдел/сектор/група „Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по чл. 24и, ал. 4 от ЗЧРБ копие на страницата от паспорта на чуждата гражданка с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа. По делото безспорно е установено, че след изтичане на срока по чл. 24и, ал.15 от ЗЧРБ, в производството по разглеждане на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване не са представени задължителна медицинска застраховка и лицето не е влязло на територията на страната. При тези данни, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.24и, ал. 16 във връзка с чл. 24и, ал. 15 от ЗЧРБ и е прекратил образуваното административно производство. С оглед установената фактическа обстановка, Административен съд София – град е осъществил проверка на оспорения административен акт и е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон за издаването ѝ и е мотивирана. Направен е обоснован извод, че процедурата за проверка на документите към подаденото заявление е проведена надлежно. Спазен е редът за уведомяване на заявителя относно необходимостта от представяне на допълнителни документи изискуеми по закон за издаване на търсеното разрешение. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, предвид констатираната липса на всички изискуеми за издаване на търсеното разрешение документи и заявителят не е извършил дължими действия до изтичане на срока по чл. 24и, ал.16 от ЗЧРБ. Обжалваното определение е правилно. В глава десета, раздел IV се съдържа процесуалният ред за разглеждане жалба против заповед за прекратяване на административното производство. В съответствие с чл. 56, ал. 4 от АПК, актът за прекратяване на административното производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV или това са чл. 197 и следващите от АПК. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата именно по този процесуален ред, поради което е неоснователно оплакването досежно реда за разглеждане на подадената жалба срещу заповедта за прекратяване на административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, с цел достъп до пазара на труда „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Съгласно чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) №1030/2002. Според правилото на чл. 24и, ал. 15 от ЗЧРБ, уведомяването на чужденеца да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, се извършва по електронен път чрез работодателя. След изпълнение на предвидената в закона процедура за уведомяване и до момента на издаване на оспорената заповед не е установено наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки, предвид липсата в срока по чл. 24и, ал. 15 от ЗЧРБ на: 1./ медицинска застраховка и на 2./ подадено заявление за издаване на виза „Д“. Приложената по делото медицинска застраховка е с начална дата на валидност от 30.07.2025 г., т.е. 8 месеца след издаване на оспорената заповед № 53643-4943/09.11.2024 г. на Заместник - директора на Дирекция „Миграция“ МВР. Следва да се отбележи, че А. А. М. е получила виза тип „D“ от 04.09.2025 г. със срок на валидност 03.03.2026 г., като след пристигането си в страната на 10.09.2025 г., чуждата гражданка се явила на следващия ден - 11.09.2025 г. пред органите на дирекция „Миграция" на Министерството на вътрешните работи. Въпреки така установеното от фактическа страна, съдът намира, че представените документи с по-късна дата правилно и обосновано не са взети предвид при преценката относно законосъобразността на оспорения пред съда отказ за издаване на административен акт. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за ограничаване на правото му на защита, произтичащо от липсата на доказателства относно датата на връчване на оспорваната заповед. Правилно административния съд е съобразил, че последиците от връчване на заповедта се отразяват на своевременното упражняване на правото на жалбоподателя по обжалването ѝ. Това право не е нарушено предвид упражняването му в производството по разглеждане на жалбата му, Неоснователно жалбоподателят се позовава на форсмажорни обстоятелства, с които иска да обоснове невъзможност за спазване на срока по чл. 24и, ал. 15 от ЗЧРБ. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че липсата на посолство на Република България в държавата по произход на жалбоподателя му е било известно преди подаване на заявлението за издаване на търсеното разрешение. Изводите на съда в изложения смисъл са обосновани от доказателствата и са в съответствие с приложимия материален закон. Оспореното определение за отхвърляне на жалбата не страда от сочените от жалбоподателя пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,