Определение № 474 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№64329/20.05.2015 г.,към която е присъединена частна жалба вх.№ 63718/19.05.2015 г.от К. М. Ц. срещу определение №9115/28.04.2015 г. по гр.д.5211/2015 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, с което е върната въззивната му жалба вх.№1032119/25.07.2014 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа,че определението е неправилно,тъй като във възивната жалба е посочен съдебния акт към който е насочена и тя има предмет, независимо че не е отправено искане обжалваният акт да бъде отменен.Счита,че определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.В присъединената частна жалба се прави искане да бъде отменено определението, с което е обявен за окончателен разделителния протокол,да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции в размер на сумата 100 000 лв. и да му бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу ищцата. Ответницата по частната жалба Н. Б. Ц. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника адв.С. М. я оспорва. Претендира разноски. Ответницата по частната жалба С. М. Ц. не взема становище. ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното: Частната жалба следва да бъде разгледана по досегашния ред,съгласно §14 ПЗР ЗИД ГПК /Държавен вестник бр.50/2015 г./Тя е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба е насочена срещу правните действия на първоинстанционния съд по проведеното теглене на жребий в открито съдебно заседание на 01.07.2014 г. по гр.д. №20955/2009 г. на Софийски районен съд,67 състав, а така също и срещу постановени по делото определение от 06.01.2012 г. за обособяване на дяловете и тяхната стойност, срещу определение от 12.03.2012 г. за съставяне на проект за разделителен протокол и решение от 17.04.2012 г. за обявяване за окончателен на проекта за разделителен протокол.Посочил е,че формално е обжалвано тегленето на жребий,което е цитирано само в титулната част на жалбата,изложени са доводи във връзка със спора за правото на собственост върху делбения имот, в петитума на жалбата е направено искане за отмяна на определението от 12.03.2012 г.Намерил е, че определенията от 06.01.2012 г. и от 12.03.2012 г. са необжалваеми, решението от 17.04.2012 г. е обжалвано, потвърдено с въззивно решение, не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила.Поради това е направил извод за недопустимост на същата и е прекратил производството по делото. С определение от 06.01.2012 г. първоинстанционният съд е отменил определение за даване ход на устните състезания,допуснал е изготвяне на повторно заключение на съдебно-техническа експертиза,назначил е вещо лице,определил е депозит за изготвяне на заключението и е насрочил делото в открито съдебно заседание.Същото е по движение на делото от гледна точка на събирането на доказателствата и не подлежи на самостоятелно обжалване.С определението от 12.03.2012 г. е съставен проект за разделителен протокол.Същото съгласно чл.350 и чл.351 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване.Срещу решението от 17.04.2012 г. за обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен е подадена въззивна жалба, с решение по гр.д.№2777/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав то е потвърдено и с определение по гр.д.№1769/2014 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационното му обжалване.Съгласно чл. 296 т.3 ГПК същото е влязло в сила и не подлежи на обжалване.Обжалваното определение в частите, с които въззивната жалба,насочена срещу тези съдебни актове е върната и производството по делото е прекратено е правилно. Правните действия на съда по тегленето на жребий подлежат на обжалване,което е сторено с подадената въззивна жалба.В нея е отправено искане да бъде отменено определението от 12.03.2012 г., а така също и други искания, което я прави нередовна. Въззивният съд е следвало да я остави без движение в тази част и да даде срок на жалбоподателя да отстрани тази нередовност, като приведе искането в съответствие с обжалвания акт.Неправилно въззивният съд е приел,че въззивната жалба и в тази част е недопустима, тъй като съдържа доводи относими към спора за правото на собственост върху делбения имот, но не и оплаквания срещу извършения жребий. Този негов извод противоречи на приетото в ТР № 1 /09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК-т.1 и ТР № 1/04.01.2011 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК- т.4. Според дадените в тях разрешения въззивна жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на тази нередовност.Въззивният съд дължи служебна проверка за валидност и допустимост, а само относно правилността е ограничен от разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК.Чл.262 ал.1 ГПК не предвижда проверка относно спазване на изискването по чл.260 ал.1 т.3 ГПК. Следва определението да бъде отменено в тази негова част и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като въззивната жалба в частта й ,насочена срещу действията на първоинстанционния съд, извършени по провеждането на жребий на 01.07.2014 г. бъде оставена без движение за отстраняване на нередовност с оглед съдържащото се в нея искане. При частичната основателност на частната жалба искането за разноски,направено от ищцата следва да бъде уважено до размер на сумата 250 лв.