Определение № 2860 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), за изменение на Решение №260 от 13.01.2026 г. по адм. дело №7325/2025 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД. Твърди се, че в проведеното на 17.11.2025 г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният му представител е бил лишен от възможност да направи възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение. Списъкът с разноски на ответника е предоставен по време на пледоарията на прокурора по делото, след което съдебният състав не е попитал страните за становище. Ответната страна - "Изи Асет Мениджмънт" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че направеното възражение за прекомерност е процесуално недопустимо, тъй като за първи път е направено с молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение №15863 от 10.05.2025 г. на Административен съд София - град по административно дело №2095/2025 г. При този краен резултат КЗП е осъдена да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД, разноски по делото в размер на 23 469,96 (двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева. Видно от протокола от проведеното на 17.11.2025 г. съдебно заседание, който в съответствие с чл. 152 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се ползва с доказателствена сила относно извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, в хода на устните състезания пред касационната инстанция, не е направено възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Нещо повече, установява се, че ответникът е предоставил на страната списък на разноските, но процесуалният представител на касатора не е възразил по размера им. В съответствие с чл. 143, ал. 3 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства, като по прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът не се произнася служебно, а единствено ако е сезиран с възражение от насрещната страна, до приключване на устните състезание по делото – чл. 78, ал. 5 ГПК. В противоречие с посочените разпоредби, в настоящото производство, искателят се опитва да преодолее собствения си пропуск да направи възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение, до приключване на устните състезания по делото. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на Решение №260 от 13.01.2026 г. в частта за разноските и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,