Определение № 212 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 925/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 290 ГПК. С решение № 72 от 16.09.2013 г. по т. д. № 925/2011 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение е отменил изцяло въззивно решение № 81 от 29.03.2011 г. по в.гр.д.№ 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд и при условията на чл.293, ал.2 ГПК е постановено решение, с което са уважени предявените от [фирма] против ДА "Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата искове с правно основание чл.124 ГПК и чл. 108 ЗС. С молба, вх. № 8820/25.09.2013 г., подадена от адв. Й. Й. - процесуален представител на касатора [фирма], [населено място] е поискано допълване на решението относно разноските, като се иска присъждане на сумата 50 285 лева, които съдът не е присъдил за всички инстанции въпреки направеното искане. Върховният касационен съд, състав Второ търговско отделение, след като разгледа молбата за присъждане на разноски по чл. 248, ал. 1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на решението по чл. 290 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна. В съдебното заседание пред ВКС, проведено на 23.04.2013 г. процесуалният представител на касатора и молител в настоящото производство е представи писмени бележки, в които изрично е заявил искането си за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение за касационното производство. Към писмените бележки е представен договор от 18.04.2013 г. за правна защита и съдействие по т.д.№ 925/2011 г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв., както и доказателство за заплащането му от доверителя [фирма] - фактура от 19.04.2013 г. Заплатената по делото държавна такса е в размер на 3 981.00 лв. или общо направените от молителя разноски в касационното производство възлизат на 33 981.00 лв., за която сума молбата се явява основателна. В останалата й част молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна само в частта, касаеща направените разноски в производство по гр.д.№ 130/2009 г. на ОС-Велико Търново в размер на сумата 8 402 лв., включваща държавна такса и разноски за експертизи, за присъждането на които е направено искане от молителя. Пред въззивната инстанция искане от молителя в качеството му на въззивник не е направено с въззивната жалба, нито в съдебно заседание или с представените писмени бележки, а по арг. от чл.81 ГПК искането следва да е заявено най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 290 ГПК поради пропуск на настоящия състав да се произнесе по искането за разноските, поради което решение № 72 от 16.09.2013 г. по т. д. № 925/2011 г. следва да се допълни, като ДА"Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие следва да бъдат осъдени да заплатят на [фирма] направените от последния разноски за първоинстанционното и касационното производство общо в размер на 42 383 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение