Определение № 10402 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на К. К. Х., чрез пълномощника си, срещу определение № 7888 от 30.06.2026 г. по адм. дело № 105/2026 г. на Административен съд – Пловдив. С обжалваното определение АС – Пловдив е отменил хода по същество на делото, оставил е без уважение искането на К. К. Х. за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 281з-590/05.12.2025 г. на началника на РУ Карлово за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на служителя и е оставил без разглеждане жалбата му срещу заповед № 281з-590/05.12.2025 г., издадена от началника на РУ – Карлово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че съдът неправилно не е ценил представените доказателства за наличие на особени и непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за обжалване на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание и е оставил без уважение искането му по чл. 161, ал. 1 АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – началникът на РУ – Карлово, представя писмено становище, че обжалваното определение е правилно и моли да се потвърди същото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. Х. срещу заповед № 281з-590/05.12.2025 г. на началника на РУ - Карлово за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на оспорващия. По възражение за просрочие на оспорването, съдът с определение от 12.03.2026 г. е дал указания на жалбоподателя да изрази становище и представи доказателства за срочността на жалбата. С молба от 31.03.2026 г. пълномощникът на жалбоподателя е поискал да се възстанови срокът за обжалване на дисциплинарната заповед, по съображения за настъпили особени и непредвидени обстоятелства, които са му попречили да подаде същата в рамките на 14-дневния срок за обжалване пред съда. В тази връзка е представил медицински документ, издаден от МБАЛ „Централ Хоспитал“ – Пловдив, хирургично отделение, че е постъпил в болничното заведение на 22.12.2025 г. за спешно оперативно лечение. С обжалваното определение съдът е обсъдил наведените доводи и медицинските документи относно здравословното състояние на пълномощника на жалбоподателя и правилно е приел, че не са налице особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване. Правилно съдът е посочил, че срокът за обжалване на процесната заповед е започнал да тече на 08.12.2025 г. и е изтекъл на 22.12.2025 година. Здравословните проблеми на пълномощника на жалбоподателя са възникнали на 19.12.2025 г. и е постъпил за лечение в болнично заведение на 22.12.2025 година. Тези фактически данни точно са преценени от съда, че не показват признаци на особени и непредвидени обстоятелства, които да поставят страната в невъзможност да предприеме действия по обжалване на акта в рамките на законния срок. Няма данни за непреодолими пречки за жалбоподателя, който е имал възможност да организира защитата си и подаде жалба до съда в рамките на законния срок. Към датата, на която е изтекъл крайният срок за обжалване на дисциплинарната заповед, не е налице валидно упълномощаване на адвокат Гънчев от оспорващия. Видно от приложеното пълномощно и изявленията на пълномощника, упълномощаването е с дата 23.12.2025 година. Съдът е разгледал и правилно е приел за неоснователни доводите в частната жалба, че здравословното състояние на пълномощника не е позволило своевременното му упълномощаване и подаване на жалба до съда от името на страната. Предвид изложеното, правилно съдът е оставил без уважение искането на К. Х. за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК. В съответствие с данните по делото съдът е намерил, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневния срок за сезиране на съда и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Поради това определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,