Определение № 10264 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ответника „Велпа“ ЕООД ЕИК 837066785 за изменение на Решение № 8924 от 17.07.2024 г. по адм. д. № 2691/2024 г., VII о. на Върховния административен съд в частта му за разноските. От ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е представено възражение за неоснователност на искането. Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно. С Решение № 8924 от 17.07.2024 г. по адм. д. № 2691/2024 г., VII о. на Върховния административен съд в полза на „Велпа“ ЕООД е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 13 800 лв. за касационната инстанция, във връзка с чието плащане са представени фактура № 9011 от 15.02.2024 г. и извлечение по сметка – л. 49 и 50 от делото. За останалата част от претендираната сума от 23 000 лв. в посоченото решение е прието, че не са представени доказателства за плащане. Съдът е констатирал, че второто извлечение по сметка (л. 51) не съдържа данни, че плащането е извършено от „ВЕЛПА“ ЕООД. В него е посочено „Кашир“ ЕООД, т.е. дружество, различно от страната-ответник в касационното производство. Тези констатации не се оспорват в искането по чл. 248 ГПК. Излагат се обаче аргументи, че става въпрос за парично задължение, което съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Настоящият съдебен състав не споделя това становище. Не всяко доказателство за това, че уговореното възнаграждение по конкретното дело е получено от процесуалния представител, а само доказателствата за извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – в този смисъл Определение № 110 от 25.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 311/2016 г., II т. о., ТК и Определение № 14 от 7.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3082/2014 г., I т. о., ТК. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение