Определение № 393 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 423/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. [фирма] е обжалвала определението на Великотърновския окръжен съд № 579 от 18.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1322/2013г. С това определение е отменено разпореждането на Районния съд [населено място] от 23.05.2013г. по ч.гр.д.№ 265/2013г., с което е уважена молбата на [фирма] за незабавно изпълнение на издадената заповед № 130 от 23.05.2013г. против М. П. М. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Отхвърлена е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК във връзка с т.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. С т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което са налице предпоставките за възобновяване на настоящото производство. С оглед тълкуването на разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК в смисъл, че не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени в заповедното производство от въззивния съд като втора инстанция, подадената частна жалба от [фирма] срещу определението на Окръжния съд [населено място], постановено в производство по чл.419 ГПК по частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 130 от 23.05.2013г. по ч. гр.д.№ 265/2013г. на Районен съд Павликени, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение