Определение № 4403 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. К. В. от [населено място], Община Враца, чрез процесуалния представител адв. Димитров, против определение № 166 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 599/2025 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение № 339 на Общински съвет – Враца по Протокол № 24/17.12.2024 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна Общински съвет – Враца, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Враца е приел, че оспореното решение на Общински съвет – Враца, е част от процедурата по отчуждаване и няма самостоятелен характер, поради което с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на обжалване. Според съда с оспорения акт не се отчуждават имоти, не се променя собствеността, а само се поставя началото на съответната процедура, която завършва с издаването на окончателна заповед за отчуждаване, която и в случая е обжалваемия акт. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на административния съд, че с оглед характера на оспореното решение на Общински съвет – Враца, същото не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Принудителното отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е уредено в глава III от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. В съответствие с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС това производство приключва със заповед за отчуждаване на имота, издавана от кмета на общината, която има характер на индивидуален административен акт. Именно тази заповед засяга правната сфера на съответното лице, в случая на частния жалбоподател, и подлежи на оспорване по реда на чл. 27 от ЗОбС, където то може да реализира в пълен обем правото си на защита, което и право в процесния случай е упражнено от В. В. с подаването на жалба и срещу заповед 1713/20.11.2025 г. на кмета на Община Враца. Обратно на изложеното в частната жалба, с оспореното решение на Общински съвет - Враца не се определя нито вида, нито размера на равностойното парично обезщетение, както и не се изземва компетентност на кмета на община, тъй като размерът на обезщетението, посочен в Приложение № 1 към решението, е определен съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОбС от лицензирани оценители и предложен на общинския съвет именно от кмета на общината с предложение рег. № 1176/04.12.2024 г. Това решение на общинския съвет, както правилно приема първоинстанционният съд, е само елемент от процедурата по отчуждаване по реда на ЗОбС, като на обжалване пред съда подлежи само крайният административен акт, с който се финализира отчуждителното производство – заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,