Решение № 8239 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Тера Инвест“ ЕООД, ЕИК 200249021, със седалище в гр. Пловдив, против Решение № 718/31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10826/23 г. от Административния съд- София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу Решение № Ж-829/27.09.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство по жалба с вх.№ Е-12-00-19/27.01.2020 г. на „Тера Инвест 2008“ ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяна на решението, отмяна на административния акт и връщане на преписката на КЕВР за произнасяне със задължителни указания. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 19.06.25 г. и писмени бележки. Иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 30.06.25 година. Иска отхвърляне на касационната жалба. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна. Административният съд е постановил обжалвания резултат, приемайки следното: Установил е, че производството пред КЕВР, по което е прието оспореното решение, е трето по реда си по жалбата на търговското дружество от 27.01.20 година. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд от 27.10.21 г. първото решение на КЕВР по жалбата на „Тера Инвест 2008“ ЕООД е отменено и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. След връщането й КЕВР приема решение от 06.01.22 г., което отново е отменено с влязло в сила съдебно решение на 10.07.23 г. и преписката е върната отново на КЕВР за произнасяне. С оспореното пред административния съд трето решение по жалбата, КЕВР се произнася за трети път. Административният съд, постановил обжалваното решение подробно е посочил в решението си твърденията на спорещите страни – „Тера Инвест 2008“ЕООД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Подробно е посочил и съдържанието на съдебното решение, с което е разрешен търговски спор между тях, възникнал във връзка с договор, сключен между тях, за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 02.05.2011 година. Съдът е установил, че преди да приеме решението, КЕВР е сформирала работна група за извършване на проверка по подадената жалба. Посочил е, че в производството пред КЕВР е представено становище от „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 18.08.23 г., в което е посочило, че електропазпределителното дружество не е предприело последващи действия и изграждане на съоръжения, свързани с приключването на втория етап от присъденияването, касаещо основно централата с инсталирана мощност от 3MW. Съдът е възпроизвел в решението си съдържанието на оспореното пред него решение на КЕВР, след което е формирал изводите си, както следва: Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при липсата на нарушения на административнопроизводствените правила и при съблюдаване на изискванията за форма и и мотивираност на акта. Съдът е преценил решението на КЕВР и като материално законосъобразно. Според съда, няма основание да се приеме, че неизпълнението на договора от страна на жалбоподателя се дължи единствено и само на обективни причини, които са извън неговия контрол. Преценил е като обосновано заключението на КЕВР, че електроразпределителното дружество е изпълнило задълженията си, предписани му от нормативната уредба. Преценил е като обосновани и изводите на КЕВР, че за да отдава пълна мощност, жалбоподателят следва да изпълни задълженията си за изграждане на съоръжение за втори етап. Касационната инстанция преценява решението на административния съд за неправилно, както и за незаконосъобразно решението на КЕВР. Видно е от жалбата, с която е сезирана Комисията, че с нея е поискано от КЕВР да задължи ЕВН освен да възстанови достъпа до мрежата на 5 MW и да го задължи да изпълни задължението си по чл.4.3.2 от договора за присъединяване № 5351/02.05.2011 г. и в 6 месечен срок се снабди с необходимите вещни и административни права за изграждане на желаната кабелна линия, тъй като тази кабелна линия свързвала два обекта на оператора, които не граничат с производителя и последният няма нито юридическа, нито фактическа възможност да осигури тези документи. В обстоятелствената част на жалбата до КЕВР, търговското дружество твърди, че след като ЕВН ще е бъдещ собственик на кабелната линия и като титуляр на вещните и сервитутни права, електроразпределителното дружество следва да се снабди със съответното строително разрешение и книжа. Също така се поддържа, че ЕВН следва да изпълни своята част от задълженията си по договора за присъединяване и придобие вещните права и строителни разрешения. Жалбоподателят пред КЕВР е посочил в жалбата си, че за него като производител, за да започне и завърши строителството на допълнителната кабелна линия, му е нужно осигуряване на правна и фактическа възможност за това, чрез изпълнение на задълженията от ЕВН по придобиване на вещни права и строителни разрешения за това. По тези спорни въпроси между производителя на електрическа енергия и лицензирания оператор на електроразпределителната мрежа, в преписката липсват данни да е изисквано становището на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, липсва и обсъждане на тези въпроси от КЕВР в решението. Обсъждането и излагане на становище по тях е от значение, тъй като ще внесе яснота в отношенията между спорещите страни по въпроса - на електроразпределителното дружество в качеството му на оператор на разпределителна мрежа ли е задължението за осигуряване на правната възможност за фактическото изграждане на въпросната кабелна линия, за чието изграждане търговското дружество е поело задължение по договора. По тези съображения, касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд, незаконосъобразно решението на КЕВР, което налага отмяната им и поредното връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне по горепосочените въпроси. С оглед изхода на спора, КЕВР следва да заплати поисканите и направени разноски от жалбоподателя, а именно 370 лева държавна такса за касационното производство, която сума изчислена в евро е 189,18 евро. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.2 вр. с чл. 222 ал.1 АПК, Върховният административен съд