Определение № 1143 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1913/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. С. и по насрещна касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуални представители, против Решение № 212 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 486/ 2022г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на Решение № 9 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 369/2020 г. на Районен съд – Елена в частта му относно размера на присъденото на основание чл.432, ал.1 КЗ в полза на Р. Л. С. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 27.05.2020г., ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Р. Л. С. сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът до пълно предявения размер от 15 000 лв. Със същото решение е потвърдено обжалваното решение в останалата част. Касаторът Р. Л. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът й над присъденото обезщетение от 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., а насрещната касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД е насочена срещу частта от въззивния съдебен акт, с която на ищцата е присъдено обезщетение над сумата от 1 000 лв. до 10 000лв. Оплакванията и в двете касационни жалби са срещу размера на присъденото обезщетение. Не са постъпили отговори по подадените касационни жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира следното: Диспозитивът на въззивното решение не отразява формираната в мотивите към същото воля на съда досежно резултата от въззивната проверка. Искът по чл.432, ал.1 КЗ е уважен от първоинстанционния съд за сумата от 8 000 лв. и е отхвърлен до пълно предявения размер от 15 000 лв. Сезиран с въззивни жалби и от двете страни, като от ищцата – в отхвърлителната част за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв., а от ответното дружество – в уважената част за сумата над 1 000 лв. до 8 000 лв., въззивният съд в мотивите на решението коректно е отразил обжалваните от всяка страна части на първоинстанционното решение. Приемайки, че искът е основателен за сумата от 10 000 лв., вместо да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 8 000 лв. до 10 000 лв., която, възлизаща на 2000 лв., да присъди с постановеното от него решение, и да потвърди решението в останалите обжалвани части, а именно – в уважената част за размера над 1000 лв. до 8 000 лв. и в отхвърлителната част за разликата над 10 000 лв. до пълно предявения размер, въззивният съд е отменил обжалвания акт в осъдителната част изцяло, вместо това е присъдил дължимия според него размер на претенцията за 10 000 лв., отхвърлил е в останалата част до пълния размер от 15 000 лв. и е потвърдил решението в останалата част. При формирана в мотивите към въззивното решение воля за потвърждаване на части от първоинстанционния акт, необективирана в диспозитива на акта, се касае за несъответствие между формирана и изразена воля на съда, което е от значение за допустимостта на обжалваното решение. Касае се за предварителен въпрос, който следва да бъде разрешен преди етапа на селектиране на касационната жалба. По тези съображения, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на Окръжен съд – Велико Търново за провеждане на такова по реда на чл.247 ГПК с оглед отстраняване на несъответствието между мотиви и диспозитив в обжалваното решение, след което отново да се изпрати на ВКС, ТК, за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение